FOMO за родители

Някога социалната изолация при децата и юношите бе ясно различима: нямат приятели, никой не им се обажда по телефона (става дума за оня - с жицата и шайбата), никой не ги кани на рожден ден и пр. Това не се случваше веднага, а постепенно. А на родителите и училищните психолози (като мен тогава) им беше много по-лесно да се справят – обученията в социални и комуникативни умения, включването в групи по интереси и „обществено значимите дейности“ обикновено вършеха работа.

Сега стана много, много по-трудно, защото проблема не е в самата социална изолация, а в страха това да не ти се случи. А и тя самата се промени много. Сега да си изолиран означава да пропускаш важните неща около теб и другите да се чудят и да ти се подиграват за това. „Видя ли последния пост на Дара и новия й клип? Не си?! Че къде си се се отнесъл бе смотан?“ е достатъчно да скапе деня на всеки тийнейджър. Това веднага те изключва от разговора и от групичката, която активно обсъжда новото „амплоа“ на певицата. И то защото от вчера не си влизал в Instagram (Facebook, X или  YouTube). На нас, възрастните това ни се струва глупаво и тъпо (Да им имам проблемите), но за тийнейджърите е загуба на приятелска среда, която на тази възраст е много важна и за което вече сме говорили подробно.

С две думи, много от порасналите ни деца страдат от синдрома FOMO (The Fear of Missing Out) или на български – Страх от изолация (не буквално „от изпускане“, което си е съвсем друго J)

FOMO е социална тревожност. Произтича от необходимостта да участваш. Да бъдеш канен от всички. Да не пропускаш нищо, което е важно за хората на които държиш. Колегите психиатри ще кажат, че това донякъде прилича на компулсивно разстройство и ще бъдат прави, защото този стремеж да си във всичко и на всякъде, както и тревожността, че това, което другите правят е много „по-яко“ от това, което ти правиш в момента, си е доста объркващо. Трудно е да си щастлив на партито на Цвети, когато Дани и Руми са на море (където теб не са те пуснали) и постват от там снимки. Даже не можеш да си „хепи“, макар, че много харесваш Цвети. Мъка, а?

Три четвърти от запитаните младежи в изследванията, които съм виждал, отговарят, че са изпитвали подобно чувство. Но тъй като това е статия за родители, които вече си казват „Значи моя (моята) сигурно са фомчета?“, нека определим признаците:

1. Постоянно скролване в социалните мрежи – най-често при събуждане, преди заспиване и по време на хранене.
2. Честа смяна на уговорките и обещанията да отиде някъде,  поради шанса за евентуално по-добра възможност.
3. Има навик да се пренебрегва физически присъстващ човек в полза на мобилния телефон.
4. Винаги настоява да излезе, да се види с „някого“, защото другите са там, дори ако е зает или болен. Това става основна тема на споровете с вас.
5. Силно загрижен за мнението на приятелите си. Това може да се отнася за всичко – от музиката и дрехите, до бъдещия избор на професия.
6. Често е неудовлетворен от това, което прави или му се случва в живота.
7. Проблеми със съня и събуждането. Перманентна умора и недоспиване.
8. Податлив на стрес, раздразнителност, чувство на неудовлетвореност, безпокойство,  плач и гневни изблици.

За да развиеш FOMO е достатъчно да нямаш самочувствие. А както знаем почти всички тийнейджъри имат проблеми със самооценката и самочувствието си. Затова и близо 90% от децата над 12 г. възраст имат част от описаните симптоми. Но за да бъдеш истински FOMO е необходимо да притежаваш повечето от тях.

Знам, че средностатистическия родител веднага реагира със забрани: „Ще види той (тя) един FOMO, като му спра телефона.“  За „ползата“ от наказанията и забраните вече подробно сме говорили, но да отнемете смартфона на един днешен тийнейджър е все едно да му отнемете приятелите. А и това гарантира тежко влошаване на отношенията ви. Затова нека опитаме с нещо друго.

И така: КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ FOMO

1. Приемете сериозно чувствата на децата си по отношение на страха им от социална изолация. Не отхвърляйте безпокойството им като глупав проблем. Не забравяйте, че за тях социалните мрежи са форма на реалния живот, защото там е техният социален кръг.
2. Опитайте се да разберете какво се случва. Може да се чувства изоставен, защото най-близкият му приятел (приятелка) вече си има гадже и се страхува, че го губи? Или може да откриете, че детето ви просто ревнува, че хората, които познава, изглежда се забавляват повече, отколкото той. След като разберете какво наистина се случва, можете да му помогнете да се справи с емоциите си.
3. Ограничете си социалните мрежи. Забележете, че пиша „си“, а не „им“. Поговорете си на семейния съвет (ако вече го правите) за регулацията на мрежите. Например – пространство свободно от смартфони. Това може да е времето, когато сте всички заедно на масата; хола пред телевизора; неделният излет или в леглото преди сън. Но решението трябва да се вземе от всички в семейството с консенсус и включително вие самите да го спазвате. 
4. Говорете за капаните на социалните мрежи. Под „капани“ разбирам фалшивата анонимност, измислиците и обикновените фейкове. За повечето тийнове Интернет е мястото да се покажат такива каквито не са, а само биха искали да бъдат. Съученикът който се хвали постоянно с новите си скъпарски дрехи всъщност може да има ужасни родители, които го пренебрегват и му купуват дрехи само от чувство за вина, че никога не са до него.
5. Давайте добрия пример. Възрастните също имат проблеми с FOMO? В края на краищата термина се появява през 2000 г. по повод едно проучване за възрастни потребители (Дан Херман). Можете да споделите, че понякога и на вас ви е трудно да се оправите с информацията заливаща ви от социалните мрежи и кое е истина и кое не. Че ви се е случвало да не ви разбират хора на които сте вярвали и как преодолявате собствените си негативни чувства на загуба и отхвърляне. Това ще даде повече опит и сигурност на децата ви.

Един ден, в края на лятото, петнайсет годишният ми внук поиска от баща си да отиде сам до Пазарджик. Там живее момичето с което се беше запознал на морето. Когато баща му го попита: „Защо? Нали по-цял ден си говориш с нея в мрежата.“, той троснато му отговори с въпрос: „А ти кога за последен път си се целувал онлайн?“ С това спора приключи, той замина, а аз се зарадвах, че вече никакво FOMO не може да го пребори.