Основни принципи на естествените и логическите последствия (продължение)

 

Понякога пиша с ентусиазъм и нещата се случват от само себе си. Друг път, защото съм обещал да обсъдим дадена тема. Тогава е по-тегаво, защото трябва да търся думите не само в главата си, а и в различни източници. Има и трета причина – когато видя, че нещо съм пропуснал и трябва непременно да го допълня.

Е това е третия случай. Препрочитайки последната си статия за основните принципи в прилагането на естествените и логическите последствия, осъзнах, че нещо съм забравил. Затова реших сега да допиша пропуснатото. Но нека първо пак да повторя, че в съвременното родителство, последствията са единствения метод, който може да помогне на детето ви да порасне като осъзнат и отговорен човек. А защо е така? Е, това вече съм го писал достатъчно много пъти….

 Ето още няколко неща, които следва да направите за да ви се получат последствията:

 1.Осигурете възможност за избор

 Изборът е най-важното при използването на логическите последствия. Вие трябва да предложите алтернатива, но и да приемете избора на детето си. Иначе това не е вариант, а заплаха. Нещо от рода: „Ако не махнеш този телефон, ще те изгоня от масата?“ И тонът на родителите е много важен в случая. Той трябва да внушава респект, ясна позиция, одобрение и доброжелателност. Много е важен и изборът на конкретните думи.

Например: "Рали, ние сме седнали заедно да вечеряме. Ти можеш да седнеш с нас, като оставиш телефона си или да отидеш с него в стаята си. Сама реши какво ще направиш.";

Тук изборът е очевиден и конкретен. Но някои логически последствия предполагат бъдещи намерения и последствията могат да не са толкова ясни: "Влади, ти вече знаеш как да си нагласяваш будилника (или телефона) за съответния час и от утре сам ще отговаряш за ставането си сутринта." Така вие ясно декларирате, че повече няма да се занимавате с буденето на сутринта и всички разправии свързани с това. А алтернативата е синът ви да закъснее за училище, което макар и да ви тревожи, ще трябва да го преодолеете.

 2.Винаги давайте да се разбере, че можете да промените решението си по-късно.

 Ако не сте гъвкави и не променяте решенията си когато и детето промени поведението си, то превръщате последствието в отмъщение или наказание. Сега си представете продължението на първия пример по-горе: След вашето послание, Ралица сърдито отива с телефона в стаята си. Но след пет минути е размислила и се връща. Ако и кажете, че вече е изпуснала момента и няма да вечеря с вас, то вие изцяло зачерквате резултата от последствието. Давайки възможност на децата да избират, те често решават да изпробват границите които сте им поставили. Приемете това като даденост и не им се връзвайте. Добре би било да подскажете каква ще е промяната още от самото начало. Ето един пример:

Вие (безизразно): "Габи, виждам, че не си си оправила стаята, както бяхме говорили. Приемам, че днес не желаеш да излизаш от къщи, но можеш да направиш това утре."

 3.Ако няма промяна, удължете времето, след което детето може да опита отново.

 Ако детето ви продължава да не спазва уговорките, вие можете спокойно да му кажете, че още не е готово да бъде отговорно и последствието ще продължи до съответната промяна.

"Разбирам, че все още забравяш да си подредиш стаята и следователно смяташ да не се виждаш с приятелките си. Но можеш след ден два да решиш друго."

В тези случаи не е необходимо да казвате нищо повече, освен за да увери детето си, че то ще има и друга възможност да опита отново и да реши само, кога може да направи това. От това не следва, че вие ще му се сърдите или че ще го обичате по-малко.

 И пак да ви припомня - за да бъдете сигурни, че действията ви не са наказание, а израз на логическите последствия то:

• Покажете широтата на разбиранията си и максимална гъвкавост;
• Дайте възможност на детето ви да направи самостоятелен избор и приемете детското решение каквото и са е в този момент;
•  Използвайте приятелски тон, който изразява добронамереност;
• Уверете се, че последствието е в логическа връзка с лошото поведение.

И ако все пак нещата не се получават, обадете ми се. Никога не съм твърдял, че е лесно да бъдеш родител 😊