Нека започнем от хаоса и
тъмнината. (В края на краищата така започва и Библията.) Но тук става дума за хаоса в
терминологиите на пристрастяването към всичко, свързано с компютрите,
телефоните и Интернет технологиите.
Като практически психолог,
занимаващ се главно с консултиране на деца и юноши, за мен е важно да имам ясно
разбиране за проблема, за да мога да открия неговия генезис, развитие и
решение. Но в терминологията такова
разбиране няма. Някои го наричат „болестна зависимост“, но такава зависимост не
е официално отбелязана в Наръчника на психическите заболявания (на
Американската психиатрична асоциация), а в Международната класификация на
болестите (ICD-11) е
включено само пристрастяването към видео игри при възрастни. И както
справедливо отбелязва директорът на Центъра за обучение и развитие към Child
Mind Insititute в Ню Йорк – д-р Matthew M. Cruger, „При зависимостите имате вещество,
което променя начина, по който реагирате и ви кара да разчитате на него за да
функционирате. Това не се случва тук. Не се развиват и по-високи нива на толерантност. Не се нуждаете
от все повече време пред екрана, за да може да съществувате.“
За да се опишат проблемите при
използването на кибер технологиите има и всякакви други термини като:
- Натрапчиво използване на Интернет
- Зависимост от интернет игрите
- Проблемно използване на интернет
- Пристрастяване към видеоигри
- Използване на патологични технологии
- Пристрастяване към онлайн игри
- Зависимост от мобилен телефон
- Пристрастяване към социални мрежи
- Зависимост от интернет порнография.
През 2017 г. американският детски
психиатър д-р Aric Sigman въвежда термина „Разстройства на зависимостта от
екрана“ (SDD) или „Екранна зависимост“ с идеята, че обединява всички изброени
по-горе. Но аз не съм особено очарован от това.
В 40 годишната си практика съм
успял да проследя всичко свързано с дигиталната ера. Пред очите ми се появиха
персоналните компютри, развиха се компютърните игри, появи се Интернет,
мобилните смартфони, социалните мрежи и пр. Смениха се три поколения деца и
юноши – Y (Милениумите),
Z и сега Alpha. И не виждам как екранът
предизвиква зависимост. Има ли зависимост тогава от кино екрана или телевизионния
екран?
Нека обобщя: за да е зависимо,
означава детето не само да прекарва
повече време пред компютъра от това, което очакват родителите му, но и това да измества
всички други дейности, характерни за възрастта, като общуването с връстници,
спорт, училище – дори хигиена и сън. Тоест юноши, които изтласкват всичко
останало от живота си. Но такива юноши няма или ако има, причината е другаде
(аутизъм, обучителни затруднения, депресивни състояния, употреба на наркотични
вещества), а Интернет просто маскира първопричината.
Но пък терминът „зависимост“
много се харесва на родителите, които по този начин са готови да свалят своята
отговорност за това, че не общуват достатъчно с децата си. А и обществото като
цяло има нагласата да патологизира нормалното поведение на тийнейджърите (и
така е било във всички времена и народи). Още повече, че последните две
поколения деца и юноши – Z и
Alpha (родени съответно след 1997 и 2010 гг) са изцяло потопени в света
на кибер технологиите, които за техните родители са само средство, а не част от
съществуването им.
Новите поколения и кибер
технологиите
През 90-те години на двадесети
век, американските изследователи William Strauss и Neil Howe въвеждат спорната
теория за повтарящия се цикъл на поколения, свързани с промяната на конкретен архетип
на обществото. Всяка промяна на този архетип отваря нова ера (наречена обрат) с
продължителност около 15–20 години, в която съществува определен социален,
политически и икономически климат и обществени настроения. Проследяването на
поколенията започва от 1914 г. (т.нар. „Изгубено поколение“) до днес. Въпреки,
че търпи много критики, тази теория се налага все повече, особено в западния
свят, защото дава някаква хронология на различните исторически модели на поведение
в обществото.
За да бъда честен, аз изобщо не
приемах на сериозно теорията на Strauss–Howe. Смятах я за нещо като „социален
хороскоп“, докато не се сблъсках челно с нея.
А се случи следното: преди около
5 години ми бе възложено да оценя потенциала на група млади хора, които
кандидатстваха за стажантски позиции в голяма българска компания. Това бяха
първите от поколението Z,
които излизаха на пазара на труда.
Оценката на потенциала е
стандартизирана процедура, която се прави с няколко вида методи, включително и
с психологически тестове. Един от важните за мен е тестът за обучителни
способности, който надеждно може да предскаже колко бързо един млад човек може
да се адаптира в бизнес среда, учейки
нови неща и овладявайки съответните компетентности.
Каква бе изненадата ми, когато
резултатите на тези стажанти се оказаха значимо по-ниски от тези на
стандартната извадка от други възрастни. А би трябвало да е обратно, предвид
факта, че са по-млади и гъвкави.
В другите оценки също имаше
разлики. Стажантите бяха по-големи индивидуалисти, по-интровертни, но активно
търсещи социални контакти, а кариерната им мотивация бе насочена главно към постигане
на стил на живот, балансиращ кариерата със свободното време. Изненадите бяха много и това ме накара да се
разровя по-подробно в изследванията за това поколение по света и събрах
достатъчно доказателства, че получените от мен резултати са адекватни.
Най-важното от тях бе, че това първо родено в дигитална среда поколение
възприема света и се учи по различен начин. Докато по-старите поколения учехме
главно по абстрактно-логически схеми (така както се преподава в училище), то
поколението Z преоткри активното
учене (Jerome Bruner), в което детето вместо да изучава пасивно съдържанието,
открива, свързва и пренарежда стимулите, за да ги адаптира към своята
познавателна схема. Нещо като пъзел, който може да не трупа много конкретни
знания, но стимулира и развива креативността. Пример за това е фактът, че в
последните двадесет години всички световни турнири по математика и информатика
се печелят от деца и юноши, учещи в Китай, където достъпа до Интернет е
регулиран и ограничен. Но по иновации страната е едва на 16 място в света.
Водещи са Швейцария, Финландия и Южна Корея, които са водещи и по достъп до Интернет.
С две думи – първото дигитално
поколение порасна и успешно завършва образование и започва кариера. И то не е
по-лошо от останалите поколения, макар и по-различно.
Какво ще се случи при поколението
Alpha не знам. Има
много и противоречащи си изследвания. Повечето от децата от това поколение са
още в началното училище. Те са свързани с дигиталните технологии още от люлка и
това вероятно също ще се отрази върху тяхното обучение и общуване, ще ги прави
различни, но не вярвам да са по-малко успешни. (Стига да не преживеят още една
пандемия)
Моето определениe
Да
се върнем към определенията. Аз предпочитам да говоря закибер пристрастяване
(cyber addictive behaviours - CAB), като процес, който се развива във
времето и не достига фаза на зависимост при децата и юношите, както е при
използването на наркотични вещества, напри-мер. Освен това прилагателното cyber (кибер
на български) обединява представите за компютри и компютърни мрежи, (като
Интернет) и не си занимава с екрани 😊. Да не забравяме, че има и хо-ра, които се пристрастяват към
компютрите и телефоните си дори като хардуер. Те постоянно следят
новостите на компютърния пазар и не могат да се успокоят докато нямат
най-новите джаджи – най-бързия процесор, най-добрата видео карта или последния
модел iPhone. Но това също не се отнася пряко до децата, тъй като те нямат
необходимите средства да купуват всичко това.
Фази в развитието на кибер пристрастяването (cab)
Мога да кажа, че CAB преминава през различни фази и в зависимост от това може да имаме различна стратегия за справяне при децата и юношите. Критерий за това най-често е спазването на приетите норми или правила за употреба. Такива има разписани например от American Academy of Pediatrics (AAP). Това не означава определено време в минути и часове, а разумни ограничения в свободното време. Правила, които са обсъдени и определени заедно с децата, например на седмичния семеен съвет. (Те, разбира се, трябва да важат и за вас). Тези правила биха могли да определят неща като:
- Обозначаване на пространства без медии, като
спалнята или столовата по време на вечеря.Не използване на Интернет по време на неща,
които правите заедно – излети, разходки, хранене навън и пр.
- Семейни събирания и срещи с приятели.
- Вечер и сутрин преди и след определени часове,
които могат да са различни през уикенда или събота и неделя, но не отнемат от
времето за почивка=
- Правила за ползване на смартфон в училище. (Тъй
като в обществените училища ги има, но те почти никъде не се спазват).
Първа фаза – Повишена употреба.
Щом децата ви активно са
участвали във въвеждането на правила и се стараят да ги спазват през повечето
време, то всичко е наред. Но ако понякога се опитват да ги заобикалят,
капризничат и се сърдят, когато им ги напомняте или се крият от вас, то вече
имаме повишена употреба. При това интересите им към спорт, срещи с приятели, забавните
неща, които правите заедно се запазват.
Това, което може да направите е
да приложите последствията, които сте договорили, но без да прибягвате до
наказания. Не бива да превръщате ползването на компютъра или телефона в
наказание или награда за добро поведение. Технологиите са изключително
привлекателни за децата и ако станат предмет на „възпитателна мярка“ ги правите
още по-желани, като по този начин увеличавате шансовете детето да ви манипулира.
Втора фаза – Прекомерна употреба
При тази фаза детето или юношата
не се разделят с телефона или се заседяват пред компютъра, като често
пренебрегват правилата, които сте въвели заедно. Оправдават се с учене, спешни
проблеми с приятели и съученици и пр. Отказват да ви слушат и предизвикват
скандали и препирни. В същото време се забелязва спад във времето, което
прекарват с приятели, спорт и др., но не страдат училищните постижения.
Почти сигурно е, че трудно можете
да се справите сами. Опитайте да разговаряте повече с детето за неговите
интереси извън кибер технологиите и ги стимулирайте. Прекарвайте повече време
заедно с неща, които са интересни и привлекателни за децата и юношите, като
новите настолни игри или посещение на ескейп стая. Опитайте се да предоговорите
правилата, като въведете и нови последствия.
Трета фаза – Пристрастяване
Тази фаза съм наблюдавал само при
юноши в горна училищна възраст (14 -19 г.). Тук не важат никакви правила и
ограничения. Телефонът е винаги в ръката, а игрите в мрежа могат да са по цяла
нощ. Срещите навън с приятели намаляват, училищния успех страда, често дори не
се ходи на училище с дни.
Тук не бихте могли да се справите
сами по никакъв начин, защото това пристрастяване всъщност прикрива редица
личностни и междуличностни, често и семейни проблеми, които са се натрупали
така, че юношата по-скоро се опитва да избяга от реалния свят, където се
чувства неудачник, в един виртуален свят, където може да бъде успешен по много
начини и да се преобрази в когото си иска. Един случай като пример за това:
П.Н. на 14 години, ученик 8 кл. в
елитна математическа гимназия. Повече от седмица не ходи на училище. Излиза
сутрин и вместо на училище отива в компютърен клуб. Играе до ранния следобед и
се връща в къщи, все едно нищо не се е случило. И преди е имал проблем с
игрите, затова баща му прибира скъпия геймърски компютър и смартфон.
П.Н. е дребен за възрастта си, затворен
и дистанциран. Единствено дете. Добър математик и без проблем влиза в елитна
гимназия. Винаги е предпочитал компютъра пред общуването с връстниците, но за
родителите му това не е било проблем („Ще стане IT“) .
От няколко месеца обаче, стои
основно пред компютъра и играе Call
of Duty, понякога по цяла нощ. Хвали се, че е много „надобрял“ и го
търсят отбори от целия свят. Родителите му (юристи работохолици) започват да се
притесняват за успеха му в новата гимназия, а когато разбират, че ходи без
домашни и има ниски оценки му прибират компютъра и смартфона „докато не се
стегне“. В резултат момчето започва да играе в клуб и да бяга от училище.
Първите месеци в елитна гимназия
са много трудни за всяко дете. Всички ученици са с висок успех, повечето лидери
в предишното училище, и настава тежка конкуренция. По-късно това съперничество
изгражда успешни хора и приятелства, но не при всички. Някои не успяват да се
адаптират и се изолират. П.Н. не намира приятели и подкрепа в училище и затова
търси нещо друго, което да го направи значим в неговите очи и тези на другите. И
това е Call of Duty,
играта която му осигурява успех и приятелства. Извън нея се чувства никой.
Справянето с подобен проблем
изисква както ангажираността на семейството, така и помощ от училището. На
първия етап постигнахме договореност с родителите за причините това да се
случва и стъпките за излизане от порочния кръг. Споразумяхме се за връщане на
компютъра, нови правила, както и какво ще следва, ако някои от договореностите
не се спазват.
На втория етап потърсихме общи
неща, които могат да се правят заедно в семейството, като родителите обещаха да
намерят време за това. Оказа се, че на всички би им било интересно да играят на
настолни куестове и дори си определиха време през седмицата за това. Намериха и
други общи неща, като музиката и концертите, например.
За третия етап помогна училището.
Колегата училищен психолог се отзова и поговори в класа за проблемите на техния
съученик. Както и очаквахме, повечето деца откликнаха и започнаха да го канят
да се прибират заедно от училище, на общи срещи и събирания. Скоро всичко си
дойде на мястото, освен мечтата на момчето като порасне да стане професионален
геймър. Надявам се, че му е минало.
Превенцията е най-добрата
терапия
Всичко сме съгласни с това. Ето
защо, заимствайки от препоръките на The Child Mind Institute бих посъветвал родителите
да правят следното, в зависимост
от възрастта:
Ранно
детство (0-4 г.)
Производителите бързо се усетиха,
че дори и на най-малките деца им трябва някоя IT джаджа. „Вместо да посяга към
телефона на майка си, не е ли по-добре да сложите таблет в количката или
кошчето?“, препоръчват те.
Но American Academy of Pediatrics
са категорични – избягвайте гледането на телевизия и други развлекателни медии
ако детето ви е под 18 месеца. След това постепенно бихте могли да го включвате
в гледането на конкретни програми и специализирани забавни клипове, но заедно с
вас, за да можете да обяснявате и отговаряте на въпроси. Освен това:
• Бъдете пример на децата си, защото в тези години
вие сте основния обект за подражание. Малките деца забелязват всичко - така се учат. Още преди детето ви да има
собствен телефон или таблет, покажете му как трябва да ги използва и къде не.
Не проверявайте съобщенията си на масата за вечеря. Гледайте хората, когато разговаряте,
а не в телефона си и пр.
• Един от най-важните модели за развитие на интелекта
на малките деца е т.нар. „свободна игра“, където те решават какво да правят и
как да го правят и играят просто заради самата игра. Но това може да стане само
с традиционни играчки, а не с електронните, за да стигнат до следващото ниво
или да научат някое конкретно умение. Децата трябва да изпитат забавлението, да
измислят свои собствени правила и да ги нарушават, докато се усъвършенстват.
• Оставете таблета у дома. Въпреки че са полезни
по време на дълго пътуване с кола или самолет, на таблетите и другите екранни устройства
не им е мястото в количката или колата. За децата е важно да имат възможност да
се огледат и да намерят забавление в реалния свят. (Четири годишната ми внучка се вози в колата
към морето. „Янче, я виж конче“, казва леля й, седяща до нея. Яна вдига глава
от таблета, поглежда през прозореца и отговаря: „Да, съвсем като истинско!“ и
отново навежда глава към екрана.)
Деца в ранна училищна възраст
(5-11)
Старайте се да не губите контактите
с децата си, когато гледат или играят на нещо:
- Провокирайте тяхната активност. Осигурете алтернатива,
ако виждате проблемни взаимоотношения (включително приятелства) или
нереалистични стандарти за външния вид.
- Въведете родителски ограничения. Обяснявайте
защо го правите. Така децата няма да се стремят да ги заобикалят.
- Подкрепяйте всяко забавление без технологии – разходки,
спортуване, четене на книги, срещи с приятели, защото разнообразието е важно за
балансирания живот.
- Насърчавайте децата си да развиват широк кръг от
интереси. Моделирайте и себе си, като правите това. Нека децата ви видят как
четете книга, майсторите нещо или се занимавате с хобито си. И накрая, обяснете,
че тези неща са също толкова интересни, колкото и времето пред екрана. Не ги представяйте
като алтернатива, а като нещо различно.
- Бъдете готови децата ви да открият порното. Една
четвърт от мрежата е пълна с подобно съсържание, така че не може да го
игнорирате. Рано или късно децата ще попаднат на него. Затова по-добре да
говорите с тях за това какви са тези сайтове и защо се правят. Ако го чуят от
вас, тогава ще бъде много по-вероятно да ви помолят да им обясните какво виждат
онлайн или чуват от приятели на улицата. И ако гледат порно, нека знаят, че
видяното е далеч от реалността, а истинския секс е част от привличането и
любовта.
Тийнейджъри (12+)
Продължавайте да разговаряте с децата си и да ги
съветвате как да използват най-добре технологиите. Децата ви вече имат
собствени устройства и много собствени интереси, за които е добре да споделят. Въпреки
че порастват, те все още имат нужда да говорят с вас, не само с приятелите си.
И
още:
Няма как да избягаме или да се
скрием от технологиите. Трябва да ги приемем такива каквито са и да се опитаме
да извлечем максимална полза от тях, като учим и предпазваме децата си от капаните,
които могат да им поставят като им даваме алтернативи и възможности да развиват
потенциала и способностите си. И да ги убедим, че технологиите са само част от
богатствата на света, който ни заобикаля.
Откъс от моя доклад на международната конференция:
Докосни света „Извън мрежата“
Няма коментари:
Публикуване на коментар