ДА ЗАБРАВИМ ЗА НАКАЗАНИЯТА

 

Не смятате, че вашите деца са като кучетата, котките или папагалите, нали? Тогава защо понякога се стремите да ги дресирате използвайки наказания или награди? Предполагам, защото вашите родители са правили това с вас и то ви се струва в реда на нещата. И техните родители са го правили и казват, че са „станали хора“. Защото това го има още в Стария завет: „Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.“ (Притчи Соломонови 13:25).

Но това е било преди повече от 3000 години, а от тогава света се е променил доста, нали? Затова  днес наказанията и наградите имат куп недостатъци:

1.       Родителите поемат цялата отговорност за поведението на децата си. Така единственото, което остава на децата е да бъдат безотговорни 😊

2.       Детето няма възможност да прави избори и да взема самостоятелни решения и като цяло да развие социалната си интелигентност при взаимодействията си с другите.

3.       Децата започват да си мислят, че приемливото поведение е задължително само когато наоколо е човек, който раздава наказанията и наградите. Докато в училище, на улицата и пр. може да си прави каквото поиска.

4.       Усилва се съпротивата на децата, когато ги караме да правят неща, които не искат или не са убедени, че трябва да се правят.

Ще попитате: Какво да правим тогава? Айде наказанията добре, ама защо да не награждаваме доброто поведение?

Ами защото съществуват и по-добри начини за това. Тази алтернатива се нарича "естествени и логически последствия". Терминът е въведен от Рудолф Драйкурс (Children: The Challenge 1966 г.) Този метод има редица предимства в сравнение с първия:

1.         Кара децата (а не родителите) да поемат отговорността за поведението си.

2.         Научава децата, с помощта на родителите си да правят самостоятелни избори за това, което е най-добро за тях.

3.         Позволява на децата да се учат от обективния, естествен или социален ред на нещата, вместо да изпълняват чужди желания.

Знам, че това изглежда малко отвлечено, но нека разгледаме няколко примера за основните различия между логическите последствия и наказанията:

1)         Наказанието демонстрира власт и авторитаризъм:

Например бащата казва: "Димо, загаси този телевизор! Майка ти се опитва да спи!"

Логическите последствия подсказват възможните решения, които биха удовлетворили всички   Те потвърждават взаимните права и взаимното уважение.

Бащата: (телевизорът гърми) "Димо аз разбирам, че е събота сутрин и ти обичаш по това време да гледаш анимационни филми, но мама и аз се опитваме да спим. Затова намали телевизора или си сложи слушалките, които купих. Ако пък искаш иди навън да си играеш. Ти реши какво ще направиш."

2)         Наказанието няма почти никаква връзка с логиката на събитията:

Майката: (ядосано) "Светле! Хиляди пъти съм ти казвала да си оправяш стаята! Не мога да я почистя с прахосмукачката заради този безпорядък по пода. Така, че забрави за срещата с приятелите ти следобед."

Логическото последствие е пряко свързано с резултата от лошото поведение:

Майката: "Светле, днес ще мета с прахосмукачката. Не мога да почистя пода в твоята стая, защото има разхвърляни дрехи и играчки по земята. Затова, ако не си ги прибереш ще ги напъхам в няколко чанти и ще ги поставя в килера."

3)         Наказанието включва лични нападки и раздава морални присъди.

Бащата: (ядосано) "Взел си моя чук без разрешение! Не знаеш ли, че това прилича на кражба? Не знаеш ли, че кражбата е лошо нещо? И сега си го затрил някъде! Да знаеш, че нямаш  джобни, докато не ми го платиш или не го намериш!"

Логическите последствия са безлични. Те не включват елементи на персонална и морална оценка: Иво е взел без разрешение чука на баща си и го загубва. Бащата следва да овладее ситуацията като акцентува върху факта, че чука трябва да бъде намерен или заменен.

Бащата: "Как смяташ да върнеш чука, Иво?"

4)         Наказанието се отнася и до минали постъпки:

Радо е обещал да се върне в къщи в седем часа, но се прибира цял час по-късно.

Майката: (ядосано) "Радо, 8 часа е! Ти винаги закъсняваш! Колко пъти сме се карали за това? Но ти никога не чуваш какво ти се говори. Звънях ти поне 5 пъти. Затова една седмица няма да излизаш с приятелите и ще забравиш, за колелото за което говорихме."

Логическите последствия засягат само настоящето и бъдещото поведение.

Майката: (следващият път когато Радо се кани да излезе) "Не Ради, съжалявам, но ти все още не умееш да се обаждаш и да се връщаш навреме в къщи. Ще ти дам възможност да опиташ отново утре."

5)         Наказанието кара "нарушителя" да се чувства отхвърлен и загубил любовта на родителите си.

Майката на Васил му е казала, че може да си играе с кучето, но ако поеме отговорността да го храни.

Майката: (назидателно) "Не си нахранил Чарли днес и затова не можеш да си играеш с него. Това сигурно ще те научи друг път да не забравяш обещанията си."

Логическите последствия се правят по начин, който е приятелски и съветващ.

Васил: "Мамо отивам да си играя с Чарли."

Майката: (сериозно) "Не, Васко ти нямаше време да му дадеш храна и вода днес, затова ще опитаме утре отново."

6)         Наказанието изисква покорност:

Ина и Нели се дразнят като се ритат една друга под масата на вечеря.

Бащата: "Вие двете или ще престанете веднага или ще ви изгоня от масата, ясно ли е!"

   Логическото последствие предполага избор.

Бащата: "Успокойте се или напуснете масата докато сте готови отново да се върнете и да са храните прилично."

Знам (от собствен опит), че не е лесно да се придържаме към последствията през цялото време. Ние също сме подвластни на емоциите си и често повишаваме тон, гневим се, правим забележки, натякваме … , така лесно превръщаме логическите последствия в наказания.

А има и родители, които просто мълчат „изразително“ . Такива родители обаче крещят със затворена уста. Те предпочитат да отправят скрити послания, които загатват на детето, че е направило пакост и трябва да бъде наказано.

Рецептата е да бъдем постоянни и да търсим обратна връзка от децата си, за това как се чувстват след нашите интервенции. (За това вярвам, че ще стане дума в някоя следваща статия)

Използването на естествените и логическите последствия не прави децата насила послушни. Този подход обаче,  позволява на детето да прави избори и след това да бъде отговорно за решението което е взело, независимо от това какво ще излезе от него - лошо или добро. Повечето от децата на които им е било позволено да вземат контролирано неудачни решения, са се учили от последствията на тези решения.

За да илюстрираме как скритите мотиви могат да унищожат логическите последствия, да вземем следния пример:

Госпожа К. кара всяка сутрин двамата си сина (на 7 и 10 г.) на училище, преди самата тя да отиде на работа. Отегчени от задръстванията и затвореното пространство, те скоро започват да се закачат помежду си, което води до блъсканици и крясъци. След като тя им виква, децата се укротяват за известно време, но след това шумът става още по-силен. Един ден г-жа К. (прочела нещо за логическите последствия) решава да ги използва. На следващия ден, след като разправията започва, тя отбива колата, спира и казва: "Не мога да карам, когато се вдига такъв шум. След като се успокоите ще продължим". Децата наистина млъкват и тя продължава пътя си доволна. Но скоро те отново започват да се държат безобразно и г-жа К. се принуждава за втори път да спре без да каже нищо. Децата се успокояват и пътуването продължава. И това се повтаря още няколко пъти. Хлапаците не спират да се карат, а тя закъснява за работа. Това веднага я кара да тегли една ругатня на „тъпите последствия“ и още по тъпите психолози и да се върне към изпитаните си методи на възпитание - да вика по синовете си.

Това, че г-жа К. спира колата докато децата се умирят е форма на логическото последствие. Но скритият мотив за силово решение превръща нейното последствие в наказание. Тя е прекалено личностно въвлечена. Без думи тя кара децата да разберат, че нейната цел е да ги накара да се подчинят. Децата несъзнателно чувстват това нейно намерение и се противопоставят. Ако тя ги бе оставила сами да решат какво ще правят то ефективността би била и по-голяма. Тя трябваше предварително да ги предупреди, какво ще направи, ако се скарат и да бъде по-последователна със спиранията, дори с риск да закъснеят за училище, а тя за работа.

Другото важно правило е  внимателно да изберем времето, когато ще използваме логическите последствия. Ако започнем да „бомбардираме“ децата си с тях още в момента, когато почнат с лошото поведение и под въздействието на собствените си емоции, то със сигурност ще се издъним. Затова е добре да отложим реакцията си докато се успокоим, освен ако поведението на детето не е опасно за него или за другите.

И накрая нека си припомним, че проблемното поведение на децата ни не е насочено към нас лично. То е резултат от дефицит (внимание, подкрепа, нужда от помощ) за които следва да разговаряме с него, а когато се налага да предприемаме някакви мерки то задължително следва  да отделяме извършителя от извършеното. Затова си представете, че сте започнали да учите детето си на нещо което вие умеете добре (например да свири, да рисува или да се занимава със спорт). Знаете, че детето ви ще греши в началото и затова ще бъдете по търпеливи. Ако се научите да приемате по този начин всички видове грешки, ще погледнете на лошото поведение като на натрупващ се житейски опит, а не като посегателство върху вашия собствен авторитет.

А повече практически съвети за прилагането на естествените и логически последствия, ще ви дам следващия път.

До скоро

ПУБЕРТЕТЪТ. Ръководство по отстраняване на неизправности. Част Пета.

 Диагностика на двигателя, или как да изслушваме децата си.

 

Бях поизоставил серията статии за пуберите, но сега дойде време да я продължа. Само да ви припомня, че цялата история започна с един разговор с баща, който използваше термини от автомобилите за да опише отношенията със сина си. (Вижте първата част от поредицата.) Затова и започнах до пиша това ръководство. За хора, които разбират от автомобили, но не и от пубертети. 😊

При днешните коли, както знаете, всичко става по електронен път. За правилната диагностика на двигател се нуждаете от компютър, сканиращо устройство и подходящ софтуер. И готово … Остава само да разчете кода, да намерите дефектиралата част и да я смените. Палите и заминавате.

С пубертетите е малко по-трудно. Няма компютри и софтуер, които да ги разгадаят. Затова ще трябва да се научим да говорим с тях и да ги диагностицираме по думите, чувствата и поведението им.

И така: Как да диагностицираме ?

Ще трябва да започнем от себе си. Ако не успеем да калибрираме собствените си „скенери“ няма как да разберем детето си. Защото много от  нас се стремят да не показват чувствата си на гняв, разочарование, страх, дори привързаност и любов защото смятат това за нещо срамно и дори за признак на слабост. И точно за това ние най-често  не успяваме да разпознаем и да  се справим с тези чувства, когото ги видим в тийнейджърите. По инстинкт реагираме защитно и в непохватността си често се вживяваме в някоя от следните роли:

Началникът. Родител, които играе тази роля  се стреми да оказва постоянен контрол, включително и върху чувствата на детето си. Той дори забранява пред него да се изразяват чувствата, които не му се харесват. Заповедите, заплахите, и наказанията са инструментите, с които Началникът постоянно се стреми да се налага.

Моралистът. Моралистът е човек които винаги казва "трябва": "Ти трябва да правиш това, ти трябва да направиш онова". Моралистът е много заинтересован другите да имат "нормални" чувства.

Всезнайкото. Този родител се опитва да докаже на децата си, че възрастните поради многогодишния си опит имат отговор на всички въпроси. Всезнайкото постоянно мърмори, съветва, апелира към разума на детето и се опитва на всяка цена да докаже колко е значим.

Съдията. Родителят играещ тази роля изначално смята другите виновни. Той се мъчи да докаже, че винаги е прав, а децата му са малки и глупави.

Критикът. Подобно на Съдията, Моралистът и Всезнайкото, родителят играещ тази роля държи винаги да бъде прав. Но Критикът разчита на подигравките, обидните думи, сарказмът и шегата, за да се "справи" с чувствата на тийнейджъра.

Психоаналитика. Той винаги се опитва да анализира проблема. С най-добри намерения държи да чуе всички подробности - така, че по-лесно да контролира. Той задава въпроси, поставя диагнози, анализира, съветва.

Утешителят. Родителят, който играе тази роля се опитва да се измъкне от ангажиментите си, като се отнася повърхностно към чувствата на порасналите си деца. Когато те имат проблем,  той без дори да ги изслуша, мимоходом успокоява, потупва по гърба и се преструва че всичко е на ред.

Посочените модели безспорно са неефективни  и ни пречат да разберем какво точно се случва. И за да станем по-добри слушатели, трябва да се стараем да ги избягваме.

Но как да станем по-добри слушатели ?

Първото което трябва да направим е да поставим общуването с децата си на принципите на взаимното  уважение, а това означава всички да могат свободно и открито да изразяват мненията и чувствата си, без да се страхуват, че ще бъдат подиграни или отхвърлени. Вие може да не сте съгласни с децата си, но трябва да им покажете, че приемате техните чувства. И правете това, както с тона, така и с думите, които използвате.

Второто важно нещо е концентрацията. Това означава внимателно и честно, с всеки свой поглед, жест или мимика да казвате: "Слушам те" Понякога добрият слушател трябва просто да мълчи, а в други случаи активно да изслушва.

Затова и третото важно нещо е да се научим да слушаме активно.  Какво означава това? Да изслушаме децата си означава да разберем и приемем чувствата, които стоят зад това, което казват и не казват. Знаем, че когато един тийнейджър е разстроен губи реалния си поглед върху ситуацията (бурята на хормоните). Но когато слушаме активно, можем да помогнем на пубертета да говори откровено, независимо от това, че чувствата му го „заслепяват“. Т.е. можем да отразим и изясним тези чувства, за да му помогнем да разреши проблема си. Ето един пример за такова слушане:

Тийнейджъра: "Този учител е мега гаден! Никога няма да ми пише повече, колкото и да се напъвам!"

Родителят: "Ти здравата си му се ядосал, разочаровал си се и сякаш си готов да се предадеш."

Това на пръв поглед не решава нищо, но рефлекса върху чувствата предполага разбиране и подкрепа.  Активното слушане осигурява един вид огледало за пубера, където той може да се види по-ясно. С други думи това е вид неоценъчна обратна връзка, която дава възможност да продължим разговора. Затова и подобен тип отговори се наричат отворени. Обратно, затворен отговор би бил  този, който показва, че слушателят нито е чул нито е разбрал казаното. Затворените отговори нарушават и прекъсват общуването.

Ето още един пример за разликата между за затворените и отворени отговори:

Тийнейджъра: Много е гадно, че Боби и другите от тайфата не ме искат с тях. Сега няма с кого да излизам.

Затворен отговор:  Е, не може да става винаги както на нас ни се иска, нали?  Такъв е животът.

Отворен отговор: Изглежда никой не го интересува, че се чувстваш изоставен.

Първата реакция не приема чувствата на детето и ги игнорира. Тя блокира общуването и то се чувства отхвърлено. Докато втората реакция, показва разбиране, приемане и загриженост. Така детето може да се реши да каже още от това което го измъчва.

Умението да слушаме активно предполага обаче и способността да различаваме и изразяваме голямото разнообразие от чувства на които хората са способни. То не дава оценки, а насърчава тийнейджъра да продължава да говори, разбирайки, че го чуват.

Общуването без думи

Сигурно вече знаете, че думите окозват едва 8% влияние на слушателя в прекия разговор. Останалото влияние идва от невербалните послания, които изпращаме с мимиките, жестовете, тона и тембъра на гласа си. По поведението ни, по израза на лицето ни, по тона, винаги си личи дали слушаме и разбираме. Затова отвореното слушане предполага и съответния език на тялото.

Обратното също е важно - ние да разпознаваме невербалните послания на тийнейджъра.  Добре е да разбираме значението на начумерения поглед, широката усмивка или обляното в сълзи лице. Ето защо е важно да се  научим да  обръщаме внимание и на други неща, освен на думите. Така и нашити отворени послания ще бъдат по точни: "Намръщената ти физиономия говори, че изглежда не си съгласен с мен" или "Когато очите ти светят, зная че си щастлив"

Но искам да ви предупредя, че започвайки да използвате активното слушане, ще се натъкнете най-напред на  сащисаното изражение на пубертета. Той може да ви се тросне: „Какво ти пука как се чувствам!“ или просто да млъкне. Ще бъде изненадан, че говорите за неща, за които до сега не е и ставало дума. Затова запазете самообладание и най-важното не го насилвайте да споделя чувствата си. Това ново преживяване може да го притесни и вашите добронамерени реплики да се възприемат като опит за намеса в личния живот. Ще имате много възможности да опитате пак, стига да сте последователни. Порасналото ви дете е свободно да приеме или да отхвърли предложението ви за помощ. И не се обезсърчавайте ако не отреагира веднага. Някой ден със сигурност ще се сети да го направи.

Накрая малко помощ. (Повече ако ми се обадите за консултация) 😊

 

Някои техники при използването на активното слушане:

 

1.     Запазете известна уклончивост на вашите твърдения, тъй като не можете да сте абсолютно сигурни в чувствата на детето. Затова наблюдавайте тона на гласа си и избягвайте да звучите като врачка.

2.  Не прекалявайте с активното слушане. Непрекъснатото “бомбардиране” на детето с отразяващи въпроси, може да му омръзне. Не реагирайте на всяко намусване или подхвърлена реплика. Използвайте личната си преценка. С повечко късмет ще можете да определите кога пубера ви иска да разговаря с вас и кога не.

3.  Понякога активното слушане може да затвърди някоя от погрешните цели на тийнейджъра: например, ако демонстрира непрекъснато един и същи проблем, това означава, че е намерил ефективен начин да получава вашето внимание и съчувствие и няма да има намерение да се променя.

4.    От време на време тийнейджъра ще се опитва да използва манипулацията с чувствата за отмъщение или за да ви манипулира. В зависимост от случая вие можете да решите дали да го изслушате или да се оттеглите. Но в случаите, когато се налага да откажете внимание на детето си, не бива да пропускате да засвидетелствате и положителното си отношение към него. Например като признаете усилията, които влага, за да направи нещо хубаво.

 Когато установите, че активното слушане започва да работи, тогава вече сте готови да минете на следващото ниво  - изпробването и използването на алтернативи. Обикновено децата сами решават проблемите си, стига да бъдат изслушани от някой възрастен, който да ги разбере. Но те могат да станат още по-ефективни и да придобият по-богат опит в решаването на проблеми, ако им помогнете да разберат преимуществата и недостатъците на различните решения които взимат. Но за това по-нататък…

 Важното е, че сега знаем как да си помогнем да разберем, какво преживява нашия пубертет, как се чувства и какво възнамерява да прави.