Страницата на Иван Игов

 

ТРЯБВА ЛИ ДА ХВАЛИМ ДЕЦАТА СИ?

 

НЕ, не трябва! Ще кажете „Как така? Нали всичките ти писания са за това как  да обичаме, подкрепяме, насърчаваме и напътстваме децата си? Как да правим това, ако не ги похвалим?“

 Нека се опитам да обясня: Хвалбата е вид награда. Тя се дава в ситуация на конкуренция – на най-добрия. Тя е вид външна мотивация, също като вещите, парите и привилегиите. Затова и не работи така добре като подкрепата. Както говорихме, подкрепата има за цел да стимулира вложено усилие или напредък, колкото и малки да са те. Затова акцентува върху силните страни и положителните качества на детето. Подкрепящият родител не се интересува какво е неговото дете в сравнение с другите, а го приема такова каквото е, стараейки се да стимулира активността му. Подкрепата цели да помогне на детето да се чувства ценно. Това е изграждане вътрешна мотивация, която (за разлика от похвалата) може се използва и тогава когато децата ни не се справят.

От друга страна, похвалата подобно на наказанието, е метод за социален контрол. Прекаленото й използване може да има обратен ефект - да откаже и демотивира. Децата започват да мислят, че ценността им зависи от мнението на другите и са по-склонни да се държат добре, само докато получава похвали. Така усилията на детето се насочват към самата похвала, а не към това за която я е получило. Такова дете може да престане да бъде добро ако не получава похвали.

Нашата цел е да помогнем на децата да имат добро самочувствие и да се научат да вземат самостоятелни решения. Ако разчитате само на похвали може да постигнете обратен ефект -  децата ви да станат зависими от тях. Те ще си мислят през цялото време, че са ценни само когато другите са доволни от тях и ще очакват да ги хвалят през цялото време. Но тъй като това е невъзможно, лесно ще се обезсърчат и държанието им може да стане по-лошо от преди, поради някоя от следните причини:

·           Ще се страхуват, че никога вече няма да ги похвалят. На практика детето може да си мисли: "Какво да направя за да ме похвалят пак? Но ако не успея …, затова по-добре да не се опитвам за да не се изложа." Така похвала, отправена към дете което не е насърчавано и отчаяно се нуждае от признание, може още повече да го потисне.

·            Често децата (особено в пубертета) започват да негодуват срещу авторитарността на родителите си. Когато те се опитват да ги контролират хвалейки ги, те отказват да повторят желаното поведение. Чувстват се засегнати и започват да се държат лошо веднага след поредната хвалба. Объркан, родителят реагира най-често с наказание за да си възвърне контрола и така кръгът се затваря.

 

И не на последно място, похвалата включва думи, които дават ценностни оценки, например:

·       "Ти си толкова добро момче!" (или "момиче!") Но това не е очакване което е лесно изпълнимо. Детето се пита: "През цялото време ли трябва да съм добър?", "Ще ме обичат ли, когато направя нещо което не им харесва?"

·       "Днес имаш шестица! Това е чудесно!" След тези думи детето може да реши, че е достойно само когато получава шестици. Какво ще кажете ако детето се върне в къщи с тройка?

·       "Това, което си направил е чудесно, браво на теб!“. Но ако  вие  си мислите, че работата която детето ви е свършило е „чудесна“, то сигурни ли сте, че то си мисли същото? Освен това коя оценка е по-важна, вашата или тази на детето?

·       "Толкова съм горд с теб." За детето това звучи горе долу така: "Доволен съм, че ти правиш това което аз искам."

Посочените похвали са външна оценка и сравнение. Похвалите от страна на родителите приучват децата винаги да се мерят с другите и да работят само за себе си. Докато подкрепата акцентира върху вътрешната самооценка и върху приносите за другите. Подкрепящите родители научават децата си да приемат спокойно своите грешки, да имат доверие в себе си и да се чувстват полезни.

 И все пак, дали няма случаи когато похвалата може да бъде подкрепяща?

Знаейки недостатъците на похвалата, вие от време на време ще се натъквате на случай, когато похвалата изглежда съвсем естествена и необходима. Представете си, че вашето дете играе в училищния отбор по баскетбол  и в разгара на играта отбележи ефектен кош. Вие се развиквате: "Страхотна стрелба! Чудесно! Беше невероятен!" В такива случаи похвалата е насърчаваща, защото тя е израз на спонтанно признание и оценка. (Стига да не очаквате от детето си само изключителни прояви.) И няма нужда да се гордеете само с проявите на детето си - можете да се гордеете и просто, защото това е вашето дете. Точно такава похвала е насърчаваща - когато обичате детето си и го приемате независимо от неговите качества и поведение.

Дали вашата похвала ще е насърчаваща или не, зависи от:

·       Вашата цел. Ако истинското ви намерение е по-скоро да подкрепите, отколкото да контролирате, похвалата може да бъде насърчителна.

·       Целта на детето. Ако детето се стреми към похвала за да получи внимание, похвалата може да направи детето зависимо.

·       Начинът по който детето получава похвалата. Ако детето получава похвалата без да я очаква или търси, тогава похвалата също може да бъде подкрепяща.

 

Затова нека да посочим принципите на ефективната похвала:

 

1.   Бъдете конкретни. Определете за какво точно детето е достойно за похвала. Например: "Написал си добро съчинение. Дал си аргументи, които са ясни и убедителни”.

2.   Отбелязвайте положителния напредък. "Почеркът ти е станал много хубав.” Отчетете прогреса на детето, но не се опитвайте да го принуждавате към по-голямо усилие. (Внимание - целта на похвалата не е да подтикне детето ви да направи нещо повече от това, за което го хвалите.)

3.   Винаги използвайте похвалата наред с насърчаването и никога като метод сам по себе си.

Препоръчвам ви да използвате похвалата с мярка. Прехвалването може да бъде обезкуражаващо и няма да допринесе за повишаване самооценката на детето ви. Като помагате на детето си да развие своята самооценка, да осъзнае цената на усилията и постиженията си, вие изграждате и взаимното доверие помежду ви, насърчавате вярата в готовността му да посреща предизвикателствата на бъдещето.

 

Когато коментираме действията на децата си, следва да внимаваме с употребата на ценностни съждения за това което са направили. Тези оценки изразяват по-скоро нашето мнение и нашите разбирания, отколкото да помагат на децата ни да повярват в себе си. Затова нека се постараем да не използваме ценностно натоварени думи като: чудесен, страхотен, отличен. Заменете думите на похвала с насърчаващи изрази:

1.   Изрази, които подсказват, че родителят приема детето и поведението му: "Изглежда ти е приятно да правиш това"., "Хубаво е, че обичаш да четеш", "Виждам, че си доволен", "След като не си доволен, какво мислиш да направиш за да промениш това?"," Изглежда, че ти хареса това което си направил?"

2.   Изрази, които показват доверие: "Доколкото те познавам, сигурно ще се справиш добре", "Ще успееш!", "Вярвам в твоята преценка", "Това е трудно, но мисля, че ти можеш", "Ще му намериш цаката".

3.   Изрази, които акцентират върху приносите, положителните страни и признанието: "Благодаря, ти ми беше от голяма помощ", "Постъпи тактично, когато...", "Благодаря, това наистина улеснява работата ни", "Нуждая се от помощта ти, за да...".

4.   Изрази, които признават опита и напредъка: "Справи се добре, благодаря", "Изглежда си отделил много време за да направиш това" "Виж колко си напреднал в ..."/посочете точно в какво/, "Ти напредваш в“.../уточнете/, "Ти не успя да свършиш всичко, но погледни колко много направи."

 

Древните римляни са казвали много разумни неща, между които и това: Qui pueros laudat, solam spem laudat in illis, което звучи нещо като: Който хвали децата си, хвали само надеждата си в тях. Или казано с други думи – хвалбите развиват не истинските качества на децата, а надеждите, които влагаме в тях.

 

 Затова нека забравим хвалбите и обърнем повече внимание на подкрепата от която децата ни се нуждаят. Колкото и по-трудно да ни изглежда това.