Страницата на Иван Игов

 

КАК ДА ПОДКРЕПЯМЕ ДЕЦАТА СИ

Част втора

 В консултативната си практика, често за да разбера, какво точно се случва между родителите и децата в къщи, ги моля да повторят диалозите в които влизат и да разкажат какво чувстват след това (нещо като психодрама).  Винаги ми  е правило впечатление, че родителите използват най-често агресивни „ти-послания“, забележки и обвинения. А когато ги помоля да кажат нещо хубаво на децата си (похвала, одобрение, комплимент, признание), те се затрудняват и пробват да се измъкнат с думи като: „А, той/тя хубавото си го знае. Аз се опитвам да му/й покажа недостатъците…“ Ето защо и трудните деца са на първо място не окуражавани деца. Те просто не знаят как да получат одобрение от най-важните за тях хора – родителите. Затова и трябва да се  учим да подкрепяме децата си.

В първата част говорихме за онези наши нагласи, които могат да попречат на децата ни да придобият увереност и самочувствие и за това, как можем да се отървем от тях. Сега да се спрем на някои конкретни неща, които ще ни помогнат директно да ги подкрепяме:

1.    Приемайте децата си такива каквито са, а не каквито бихте искали да бъдат. Ако искаме децата ни да гледат на себе си като на достойни за уважение хора, трябва най-напред ние да ги приемем като такива, въпреки всичките им недостатъци. Вярата, че ще помогнем повече на децата си като обръщаме внимание на недостатъците им, ще предизвика точно обратния ефект. Представете си как ще се чувствате, ако някой постоянно ви натяква и мърмори. Дали ще бъдете по значими в своите очи?

Наистина всички ние се нуждаем от усъвършенстване, но не това е най-важното. Най-важното е, че хората не могат да се развиват ако не вярват, че могат да го направят.

Ние си обикновено си мислим, че ценим децата си и че често им го казваме, но понякога делата противоречат на думите ни. Казваме им например, че са чудесни, а после им се сърдим, че не отговарят на очакванията ни. Най-важното, което трябва да се научим е да отделяме постъпката от извършителя. Децата не могат винаги да се държат така както на нас ни се иска.

Ако дъщеря ви не е решила три от общо десетте задачи за събиране в контролното по математика, похвалете я за седемте решени, вместо да се занимават със сгрешените. Тя чудесно знае къде не е успяла и това няма защо да и се натяква. Приемайки детето такова каквато е му помага да се чувства достойно за уважение и му дава смелост да опитва отново.

 

2.    Игнорирайте доносниците. Ако обръщате внимание на всичко, което едното дете казва за другото, то ще имате сериозни проблеми. Децата често прибягват до „доноси“ за да изглеждат по-добри или за да спечелят предимство пред братята и сестрите си. Доносниците постигат целите си като използват "най-страшното" оръжие - родителите. Когато родителите позволят да бъдат манипулирани по този начин, те автоматично карат "жертвата" да прибегне към същия похват при първа възможност.

Понякога родителите се опитват да парират доносника, обяснявайки, че тях "клюки не ги интересуват". Въпреки, че това изглежда добро, няма особен ефект от този подход, тъй като на детето все пак му е обърнато внимание. Най-добре е да игнорирате доносничеството като се правите, че изобщо не чувате доносника и занимавате с нещо друго. Игнорирането е ефикасен начин за справяне с много поведенчески проблеми, но то задължително трябва да се придружава с подкрепа - оказване на внимание за всяко положително поведение.

Тук сигурно ще ми възразите, че е възможно някой наистина да е в опасност или да е пострадал. Ако това е така, то вие ще го разберете по изражението на детето и по думите, които използва. И ако това е така, то имайте в предвид следния принцип: справяйте се със ситуацията, а не с нарушителя. В противен случай опасното деяние може да бъде повторено като начин за обръщане на внимание.

3.    Бъдете позитивни. Ако искате наистина да подкрепяте децата си, то първото, което трябва да направите е да не ги обиждате или подигравате. Ако детето се държи зле използвате методи които не накърняват самоуважението му (изслушване, „Аз – послания“) и се стараете да решите проблема не с наказания, а с помощта на естествените и логическите последствия. (За това ще напиша нещо по-нататък.)

Не се изкушавайте да се намесвате, когато детето ви се опитва само да се справи с проблемите си или решава някаква своя дилема. Нежеланата намеса съдържа в себе си критично отношение. Вие сякаш му казвате: "Ти май, не можеш да се справиш с това, а?". Ако детето ви помоли за помощ, то направете го под формата на предложение, а не като намеса: "Какво ще стане, ако се опиташ да....?" или "Не мислиш ли, че можеш да ...?"

Но ако децата ви молят за помощ само за да си спестят усилията или за да им обърнете внимание, то ги отклонете като им кажете, че вярвате, че могат да се справят и сами..

 

4.    Вярвайте на децата си, за да могат и те да повярват в себе си. Малко деца ще успеят да повярват в себе си, ако родителите им не вярват в тях. За да се случи това, трябва да не акцентуваме върху грешките и проблемите, а да се концентрираме върху положителните им страни и усилията, които влагат, като не пропускаме да изтъкваме и положителните страни на усилията им. За да успяват, децата трябва да се чувстват полезни и да знаят, че техните добри постъпки имат значение за другите.

Можем да им помогнем в това, като открием техните силни страни и им предложим начини да ги използват за благото на другите съобразно възможностите си. Например, то може да не се справя с бърсането на прах, но да умее да използва прахосмукачката. Родителите му трябва да го стимулират в желанието му да чисти не като го ласкаят, а като коментират искрено ползата от неговите усилия.

5.    Обръщайте внимание на всяко усилие и на най-малкия напредък. Когато родителите държат непременно за дадено нещо, като добрите оценки по математика, подредена стая, оправеното легло и пр., някои деца стигат до заключението, че ако не отговорят напълно на родителските изисквания, те не са достатъчно добри. Дете което има трудности по математика, може да не научи таблицата за умножение ако родителя пропусне да отбележи усилията които влага за да успее. Насърчаването включва разумни очаквания, постепенното постигане на даден резултат и приемането както на успеха, така и на неуспеха, заради вложените усилия.