ЗАЩО ДЕТЕТО НИ Е НЕПОСЛУШНО ?

 

Човека още от Аристотел, е „социално животно“ (или zoon politikon). Казано с други думи, ние се раждаме, развиваме и живеем с другите хора. Затова и всички ние се нуждаем от вниманието им за да съществуваме.

Това особено се отнася до децата. Как да разбереш кой си, какво умееш, как се справяш и изобщо как да си изградиш представа за себе си и стабилна самооценка, ако не ти се обръща внимание?

 Е непослушните деца не вярват, че някой ще им обърне внимание, ако се държат добре. Затова, търсят други начини да привлекат вниманието на околните, които най-често са демонстративни и неприемливи.

Наблюдавайки дезадаптивното детско поведение, американският психолог Рудолф Драйкурс, го класифицира в четири големи групи. Драйкурс нарича тези групи "цели", в смисъл, че неприемливото поведение е всъщност желание да имаш или да постигнеш нещо, което желаеш, но ти е отказано.

 

Ето кои са те:

 

1.       Първата цел, е внимание.

Стремежът да се обръща и да се получава внимание е почти всеобщ при малките деца. Ако могат, те предпочитат да го направят по приемлив начин, но ако това не стане -започват да използват други, не толкова приемливи: капризничене, сърдене, плач и пр. Важното е да запомним, че децата предпочитат негативното внимание пред игнорирането.

За да помогнем на детето ни да излезе от този порочен кръг на постоянно търсене на внимание ние трябва да променим нашия начин на реагиране. Трябва да му помогнем да разбере, че то е по-важно и интересно за нас когато се държи добре, отколкото когато прави бели или капризничи.

Това можем да постигнем като използваме т. н. “техника на угасяване” - игнорираме дезадаптивното поведение и обръщаме внимание само на добрите постъпки. Ако е невъзможно да “пропуснем” лошите постъпки, то добре е да обърнем внимание на детето по начин, по който то не очаква – не му се караме или сърдим, а му предлагаме алтернатива или да правим нещо заедно. И е важно да знаем, че обръщаме внимание на детето не защото то настоява (така ще затвърдим модела “внимание на всяка цена”), а защото е важно за нас и го обичаме.

Най-добре е да се обръща внимание, когато не се очаква. Така акцентът се поставя върху даването, а не върху вземането. Сигурно това ви звучи твърде общо и неясно, но важното сега е да научим за основните принципи за преодоляване на дезадаптивното поведение. По-нататък ще се спрем на конкретни модели за справяне.

Как можем да разберем дали детето ни търси внимание „на всяка цена“?

Ами ако постоянно се дразним, мърморим, увещаваме, напомняме или се караме на детето, то трябва да сме наясно, че сме в хипотезата на „внимание на всяка цена“. Ако от време на време престава на се държи зле, то е не защото сме го „поставили на място“, а защото  е получило нужното му внимание. Затова и  малко по-късно ще продължи по старому или ще почне да прави нещо друго, също толкова неприемливо за нас, за да спечели вниманието ни отново.

 

2.      Втората цел е властта.

Когато родителите често се карат или се налагат, то детето остава с впечатлението, че е значимо само ако и то може да “командва” останалите. То си казва: "Никой не може насила да ме накара да правя нещо" или "Ти по-добре прави това, което аз искам, ако искаш спокойствие". Дори когато родителите успяват да се наложат, победата е само временна. Те могат да спечелят една “битка” със силови средства, но да изгубят контакта с децата си завинаги.

За да разберем дали детето ни търси власт, трябва да обърнем внимание на това, какво чувстваме в този момент. Ако се дразним до степен да ни се иска да се наложим на всяка цена, то това е точно борба за власт. Но ако го направим, детето ще продължи да ни провокира или временно ще спре, но само за да продължи по-късно с още по голям “хъс”. В "борбата за власт” някои деца привидно се съгласяват с родителите си, но само за да правят каквото си искат. Това се нарича "предизвикателна отстъпчивост".

По правило, когато си имаме работа с търсещи власт деца, ние трябва да се стараем да не се подаваме на яда си и да не се “включваме в играта”, за да не затвърдим погрешното убеждение, че властта е нещо много важно и значимо и да не засилваме стремежа на децата към нея.

Ако обаче борбата за власт продължи, а вие постоянно се налагате сила и детето ви усети, че губи, то би могло и да се обърне към третата цел - отмъщението.

 

3.      Третата цел – отмъщение.

Децата, които се стремят към отмъщение са сигурни, че никой не ги обича, че са излишни и за това трябва „да мразят другите, както и те ги мразят“. Те започват да се държат грубо и жестоко с околните, постоянно ги дразнят, нагрубяват и провокират, защото само така се чувстват значими.

Родителите на такова дете най-често се чувстват дълбоко оскърбени и засегнати, изпитвайки разбираемото желание да си го върнат “тъпкано”. Но детето отвръща на тяхната контраатака със следващото отмъщение и така кръгът се затваря.

За да помогнем на тези деца трябва да разберем, че тяхното отмъстително поведение произтича от обезсърчаването им, т. е. от това, че не вярват в себе си и се възприемат като “лоши деца”. Тази роля не им харесва, но те не умеят да бъдат други.

И не е задължително точно родителите да са виновни за това. Детето може да се почувства обезсърчено в детската градина, училището или сред връстниците си. Но единствено родителите могат да му помогнат, като се стремят да не отвръщат със същото.

Колкото и трудно да ни е, ние трябва да подобрим отношенията си с детето, като запазим спокойствие и останем доброжелателни.

Но ако войната продължи и детето започне да се чувства напълно отхвърлено и неспособно, то може да потърси извинение за своето поведение в четвъртата цел на дезадаптивното поведение - проява на неадекватност

 

4.      Четвърта цел – проява на неадекватност.

Децата, които проявяват неадекватност (неумение за справяне с най-обикновени неща) са напълно отчаяни и обезверени, че могат да се оправят с каквото и да е. Не вярвайки в себе си, те се опитват да накарат и останалите да не очакват нищо от тях. Така се спасяват от нови разочарования. Този отказ може да бъде пълен или само в областите, където децата се чувстват най-уязвими.

Родителите на тези деца също се чувстват отчаяни и им се иска да “вдигнат ръце” от детето и неговите проблеми. Това е така, защото детето не реагира на нито един от техните опити да му помогнат или да го променят.

Тук трябва родителите да положат извънредни усилия и да елиминират целия си критицизъм към детето, като се фокусират само върху плюсовете и силните му страни. Те трябва да подкрепят всеки опит за справяне, независимо от това колко незначителен изглежда и дали е успешен или не.

 

Представих ви четирите цели на дезадаптивното поведение, в йерархична последователност - от търсене на внимание, през властта и отмъщението до проявите на неадекватност. Но децата могат да не следват този ред, защото подбират целите си според своите възприятия. Например, разглезено дете, което пасивно търси внимание, би могло направо да достигне до прояви на неадекватност, ако гледа на опеката и покровителството на родителите си като доказателство за тяхната липса на доверие към него. Както и децата с които са се отнасяли жестоко, така и тези, които са разглезени могат да решат, че са безсилни да се справят с трудностите в живота. Да не забравяме, че всяко дезадаптивно поведение - дори и най-елементарния стремеж към внимание произтича от липсата на адекватна подкрепа.

Няма дете, което да предпочита да бъде лошо. Детето не се държи по дезадаптивен начин докато не почувства реална или възможна заплаха да загуби любовта и вниманието на близките  си. Каквато и цел да обслужва лошото поведение, то е защото детето си мисли, че само по този начин може да си намери място в дадена група (семейството, класа, приятелите). Но при необходимост детето може да промени целите си в зависимост от ситуацията. То или използва едно и също дезадаптивно поведение за различни цели, или напротив, започва да се държи по различен начин за да постигне една и съща цел. Затова първото, което трябва да направим е да открием целта, която детето преследва, наблюдавайки резултатите от неговото поведение.

Въпреки, че често разбират последствията от дезадаптивното си поведение, децата обикновено не осъзнават своите цели.

Това, което трябва да знаем е, че поведението на децата може да се промени, само ако ние, техните родители сме готови да променим своето отношение към тях.

Въпреки, че няма родител, които нарочно да “прави” детето си лошо, то без да съзнаваме това, ние можем да подкрепяме дезадаптивното поведение и избора на погрешни цели.

Децата могат да преследват целите на дезадаптивното поведение активно или пасивно, с изключение на четвъртата цел. ( Тъй като четвъртата цел - проявата на неадекватност фактически е отстъпление. Детето, което се стреми към тази цел, може да го прави само пасивно).

Въпреки, че четирите цели изглеждат сложни на пръв поглед, аз знам, че всеки родител може да се научи как да открива целите на дезадаптивното детско поведение, като използва две прости техники. Нека си спомним, че щом поведението обслужва определени цели, то най- добре може да бъде разбрано чрез наблюдаване на неговите последствия.

И така:

1. Наблюдавайте реакциите си на дезадаптивното поведение на детето. Вашите чувства ще ви насочат, те ще ви разкрият конкретните цели на детето.

2. Наблюдавайте как отвръща детето на вашите усилия да го коригирате. Отговорът на детето, също ще ви даде възможност да разберете по-добре неговото поведение.

Или в резюме: Опитвайте се да следите най-вече резултатите от дезадаптивното поведение, а не се фиксирайте върху самото дезадаптивно поведение.