Интервю по време на избори

Всеки ден: Г-н Игов, как човек прави своя избор? Какви са психологическите подтици, които ни карат да изберем един или друг човек, особено, когато знаем, че този човек ще определя живота ни оттук-нататък?

Механизмите, които обуславят нашите личностни избори по принцип, доста се различават от начина по които гласуваме. Или нека да го кажа по-просто: когато решаваме какво да купим, дали кола, сервиз, или  мебел, този вид избор, за съжаление се различават от избора, който правим, когато си пускаме бюлетината. Макар че, начините по който се случват и двата избора би трябвало да бъдат едни и същи.

Изборът на човека има три основни компонента: знанието, нагласите и уменията. Защото “гласуването“ не е свързано само с това да имаш мнение по въпроса (това, което мерят например социолозите). Избора значи да познаваш кандидатите, да вярваш в демократичната система и да си готов да отидеш до избирателната секция и да гласуваш за своя избранник. Така че, то е един доста сложен процес, който е свързан най-напред с познанието, после с нагласите и накрая с поведението и поведенческите умения. Психолозите сравняват този тип избори с избора на който и да е продукт или вземането на  важно решение в ежедневието ни.

Тоест, от много години по света, на един политик се гледа като на маркетингов продукт. Най-известният метод за маркетингово измерване е на двама американски психолози – Азък и Фишбайн, които фактически са разработили своя модел най-напред, именно заради изборните прогнози. Преди години се опитвахме да го използваме и правихме едни от най-точните прогнози в България, но преди 7-8 години се отказахме – говоря за "Агенция Еврика” и за колеги психолози от Дружеството на психолозите. Отказахме се, защото тогава започнаха много активно, под най-различни форми, да се купуват гласове. Така че, естественият механизъм на избора, който прави човек, когато взима решения всъщност вече не работи и няма как да се измери.

ВД: Какво обуславя тази разлика? Как правим своя избор, тук в България?

Първо, ще кажа как би трябвало да бъде, а после какво всъщност се случва. Както казах, първата стъпка към решението е познанието. Знанието за това какво правиш, кой избираш, какво купуваш. Обикновено, когато става дума за скъпа вещ ние правим едно предварително проучване – събираме максимално много информация за дадения продукт или за човека, с който искаме да сключим сделка. Но в същото време, когато става дума за политиците в България, тази информация ни е почти напълно отказана.

Ние знаем за тях само това, което политическите централи или предизборните щабове искат да ни кажат или ни показват в клиповете си. Но в същото време не знаем нищо за личността на кандидата, не знаем неговите силни или слаби страни. Не знаем как би действал в ситуация, която е по-критична или е под напрежение, например. А това за един президент е много важно. Тоест, всичко това не ни се казва. Научаваме го най-често, когато вече е късно да променим избора си.

А каква е практиката за това по света? Щом у нас не се прави както трябва.

По света, независими експерти, често това са политически психолози, няколко месеца преди изборите правят подробни личностни профили за всички кандидати. Те се правят по рутинна и утвърдена процедура. Да, естествено, не е лесно, скъпо е. Но е важно обществото да инвестира в това, за да знае повече за кандидатите от независими източници. Така че, първият показател е “знаем ли кой избираме?” Отговорът е, че почти 80 % от гласоподавателите в България не знаят кого избират. Ние знаем само това, което ни казват. Ако, първата стъпка е знанието, то втората е нагласата. Имам ли вътрешното убеждение, че този избор е важен за мен, че е важен за семейството ми, за общността в която живея  и за държавата ми (йерархията е в този ред) – тогава ще искам да гласувам.

ВД: И какви са нагласите на българина? Важни ли за него тези избори?

Ами да ви кажа честно, дори аз, който се занимавам с това от години не съм сигурен дали са важни. Не съм убеден. А какво да кажем за хора, които не се интересуват от политика, представете си как те ще бъдат мотивирани да гласуват. Защото ние, не всички, сме наясно с правомощията на хората, които избираме. За какво ги избираме? А и постоянно се чува какви манипулации се правят. Не само в изборния ден, ами и месеци преди това. И ти си задаваш въпроса “За какво да гласувам аз, когато в съседната махала ще купят гласовете на 50-60 души?”. Тоест, тази втора връзка – осъзнатото действие,  дали трябва да го направя или не трябва – също стои под въпрос. И третата стъпка за да направиш избора си е умението да отидеш на съответното място и да извършиш процедурата на гласуване. Това също никак не е лесно, а и нямаш алтернатива. В повечето нормални страни имаш възможността да седнеш пред компютъра и да гласуваш от къщи, а изборния процес може да продължи няколко дни. Тук нямаш тази възможност.

ВД: Още повече се затруднява и гласуването заради изключително дългата бюлетина. Това оказва ли стресиращо влияние върху избирателите?

Да, абсолютно стресиращо. Просто, хората не знаят как да се оправят с тези огромни чаршафи. И не само това – ами става бавно и трябва да се наредиш на една много голяма опашка и да чакаш 30-40 минути, за да можеш най-сетне да гласуваш. Тоест, и третата стъпка – това да отида и да го направя – е проблем. Така че, ето как тези иначе простички три стъпки на избора са максимално затруднени у нас и затова повече от полвината избиратели просто няма да отидат до изборните секции. Общо взето, на избори в България е като да ловиш черна котка в тъмна стая.

ВД: За да обобщим, най – важното, когато правим своя избор е да знаем какво избираме и да притежаваме вътрешното убеждение, че трябва да го направим. И разбира се, умението и мотивацията да го направим.

 Да, точно така. И това умение за правене на политически избори трябва още от детството ни да бъде възпитаваноно. Че този избор е важен и че държавата ще направи всичко възможно, за да помогне той да се случи по най-добрия начин, като дава достатъчно информация и спира манипулациите във всички техни варианти. Защото сега за да гласуваш у нас са ти необходими време,  много усилия и ентусиазъм, и много идеализъм.

До следващите избори трябва да се направи поне нещо, всички тези стъпки да бъдат облекчени. По света, тези начини са измислени и трябва да накараме нашите политици да го направят максимално бързо.

Понякога си мисля, че поставяйки ни толкова години пред подобни затруднения, някои от политиците у нас го правят с единствената цел да откажат обикновенния човек да гласува. Така ще останат само партийните членове и купените избиратели. И всичко ще е предварително ясно. Мисля, че не бива да им позволим да сторят това.