Вчера една моя позната, потресена от случилото се в Норвегия, не можеше да повярва, че „толкова нормално изглеждащ човек” може да направи такова нещо. Питаше ме дали това е „човешката природа” и дали всеки човек може да се превърне в убиец на невинни.
Не зная дали бях достатъчно убедителен в отговорите си. Аз не вярвам в експеримента на Милгръм (в класическия му вариант) и още по малко бих се съгласил с Ломброзо и Фери за “reo nato” (родения престъпник). Винаги съм смятал (и нищо все още не ме е разубедило в това), че човек онаследява определени темпераментови и поведенчески особености, но неговата ценностна система и социални нагласи се изграждат в жизнения опит под натиска на така наречената „субективна норма”, където най-голямо значение разбира се, имат значимите възрастни (най-често родителите). С тяхна помощ още от най-ранното си детство, ние си създаваме представа за това кои сме, кои са другите около нас, кои са най-значимите неща в живота ни, как да живеем с другите хора. Така формираме един значим набор от социални нагласи – мнения, стереотипи, модели за поведение, които ни помагат да се ориентираме в сложния свят около нас.
Но нашите основни представи могат често да бъдат ограничени или погрешни. Повечето от тях ние сме формирали когато сме били много малки и по-това време нашия ограничен опит често ни е подвеждал да правим погрешни преценки и обобщения. За съжаление много от детските ни представи и до днес ръководят нашия живот. Определено не бихме искали това да се случи и с децата ни. Затова е добре да познаваме факторите, които допринасят за формиране на житейските им представи. Осъзнали този факт, ние ще сме в състояние да влияем позитивно върху детското поведение. Доста по-позитивно от това, което са правили нашите родители.
Четири са основните фактори които влияят върху жизнения стил на децата ни:
1. Семейна атмосфера и семейни ценности.
Най общо казано, моделът на човешки отношения, съществуващ между родителите, се нарича семейна атмосфера. Тя може да бъде конкурентна или кооперативна; приятелска или враждебна; авторитарна ли демократична. Семейната атмосфера осигурява модел на човешки отношения за децата ни.
От своя страна семейните ценности често обясняват сходството между деца и родители. Ако всички имат спортни, музикални или академични дарби, тези интереси могат да станат семейни ценности. Членовете на семейството осъзнават част от тях, но други могат да останат скрити, дълбоко заровени зад защитите ни. Парите, бизнеса, трудолюбието, ученолюбието са лесно познаваеми, докато стремежа към власт, насилие, контрол или успех на всяка цена, най-често са неосъзнати подбуди, за които не се говори и не се демонстрират. Това обяснява защо обикновенноо съседите и дори роднините на насилниците казват: „Той беше толкова добър, тих, скромен. Не може да е той?!”
Децата не могат да останат неутрални спрямо ценностите на които семейството държи и всеки трябва да реши сам дали ще се съобразява с тях. В семейство където религията е ценност, едно дете може да прегърне вярата, докато друго може да стане атеист. Но за да бъде дадено убеждение семейна ценност, то трябва да се споделя и от двамата родители. Ако в едно семейство майката вярва, че висшето образование е ценност, а бащата, че е губене на време и пари, децата сами трябва да решат кои идеи ще приемат и кои ще отхвърлят.
Често „войната за семейните ценности” се превръща в начин родителите да доказват себе си един пред друг. Тогава децата най-често ги отхвърлят, като нещо безсмислено, което ги е тормозило в детството. Така най-лесно посягат към ценностите в другото близко обкръжение – това на приятелите, а те могат да бъдат какви ли не ...
2. Полови роли
Половите роли демонстрирани от родителите са модел за поведението на децата. От майките и от бащите си те разбират какво се приема за мъжки и какво за женски роли. Майките изграждат емоционалната интелигентност на децата си (умението да възприемат, оценяват и управляват своите емоции и тези на другите), а бащите тяхната асертивност (умението да демонстрират своето самоуважение и да проявяват уважение към другите). Децата основават нагласите си спрямо противоположния пол като наблюдават поведението на собствените си родители. Момче израсло в семейство в което майката е унижавана е много по-възможно да стане в бъдеще сексуален насилник.
3. Семейната система
Позицията на детето в семейството зависи от неговото място сред братята и сестрите му. Всяко дете има различна позиция в семейството и възприема всяко събитие от собствената си гледна точка. Семейната система се обяснява с връзките между членовете й и семейната конфигурация влияе върху различията между децата. По-голямото дете в семейството например, вижда нещата по по-различен начин в сравнение с по-малкото.
Съперничеството между децата в семейството е друг важен фактор за личностно развитие. В резултат на това някои от децата успяват а други не. Децата обикновено се влияят по-силно от брат или сестра, които се различават по нещо от тях. Съревнованието между децата влияе силно върху формирането на личностите им.
Всяка позиция определя собствена характерна линия на развитие, убеждения и нагласи. Много е важно да се опитате да разберете психологическата позиция на всяко от децата ви: някои първородни деца не могат да задържат позицията която заемат и по-малките отказват да бъдат в подчинена позиция. Ако едно момче е родено след едно или две момичета или най-голямото дете в семейството е момиче, а другите момчета, тази позиция винаги влияе върху начина по който се отнасят към тях и следователно върху техните възгледи. Друг фактор, който влияе върху детската позиция е възрастовата разлика между децата. В семейство, където разликите са по-големи на най-малкото дете може да се гледа като на единствено. Нямате представа колко често съм чувал: „Двете ни деца са толкова различни, а сме ги възпитавали еднакво?!”
Мястото на децата в семейството може общо взето да се опише със следните характеристики:
Първородното дете за известно време е единствено, но след като се появи второто то може да се почувства "детронирано". Детето продължава да изисква цялото внимание на околните и се стреми да поддържа тази позиция на всяка цена. Когато е невъзможно това да стане с добро поведение, то може да опита да получи признание по някакъв друг начин.
Второто дете често се конфронтира с първото, което по право е водещо. То може да се чувства подтиснато поради невъзможността да се изравни с по-голямото. Затова понякога се опитва да се изяви като стане нещо повече от брата или сестра си - по-агресивен или по-пасивен; по-зависим или по-самостоятелен и пр.
Ако в семейството се появи и трето дете то може да бъде в неблагоприятна позиция, но може и да стане „тиранин”. Такова дете е склонно да превръща в предимство положението си на най-малък, най-слаб или най-несръчен в семейството - все позиции, които могат да изискват внимание и обгрижване. Най-малкото дете може да търси своето място с различни средства, например превръщайки се в "клоун" на семейството или с открито непокорство.
Ако детето е единствено то живее през най-важните, формиращи го години сред хора, които са по-големи и по-опитни от него. Такива деца изграждат отличителен стил на поведение, който им осигурява успех сред възрастните - очарователни, интелигентни или, ако нещата се объркат - стеснителни и безпомощни. Те се чувстват като по-специални деца, имащи право на собствено мнение.
Важно е да се знае, че тези позиции в семейната система, могат да влияят върху индивидуалното личностно развитие, но не и да го определят директно. Всичко зависи от това, как ние ще се отнасяме с децата си.
4. Методи на възпитание
Друг важен фактор влияещ върху жизнения стил на детето са родителските нагласи и поведение както спрямо децата така и между самите родители. Те могат да изберат авторитарен, либерален или демократичен стил на възпитание, но могат да бъдат и непостоянни, често колебаещи се между тези стилове. Родителите могат да са съгласни един с друг по отношение методите на възпитание или напротив, постоянно да спорят и да си противоречат.
Нашето собствено личностно развитие влияе и на поведението ни като родители. Например, ако ние сме убедени, че трябва да сме най-добрите, можем да се превърнем за децата си в символ на желан житейски статус. Ако пък се съобразяваме само със собствените си желания, можем да се опитаме да превърнем децата си в послушни изпълнители или да изискваме от другите да задоволяват техните капризи.
В отговор на изброените основни влияния (семейната атмосфера и ценности, половите роли, семейната система и методите на възпитание) децата изграждат своите социални нагласи и дългосрочни цели. Ако те са в състояние да постигнат тези цели с конструктивни действия, то ще са в разбирателство с родителите си. Но ако не успеят, могат да се превърнат в проблемни деца, защото лошото поведение ще бъде единствения начин чрез които ще се стремят да си осигурят добро място в живота и то на всяка цена.
Децата с лошо поведение са неуверени в себе си деца. Те се чувстват отхвърлени от другите и постоянно се стремят да им докажат, че и те са значими личности. Да вземем за пример момче което се стреми да бъде първо във всичко. Това обаче не винаги му се отдава и то започва да става неуверено в себе си. Може би причината за този стремеж е, че много държи другите да го забележат, т.е. стреми се да спечели вниманието им. Или пък се бори за власт, а първенството дава такъв статус. Друга причина е възможността да отмъсти на някой които според него не го зачита достатъчно. Възможно е това момче да зареже всичко и поведението му да стане неадекватно. Дезадаптивното поведение може да се проявява както в активна, така и в пасивна форма. Такива деца могат да претендират, че са добри, докато в действителност поведението им е неприемливо. В същност доста неуверени деца показват "добро" поведение (подмазват се, доносничат) с цел да получат някакво предимство пред другите.
"Добрият" родител
"Добрите родители", разбира се винаги са с добри намерения. Въпреки това тяхното поведение постоянно ограбва детското самочувствие и самостоятелност."Добрият родител" изземва отговорността за всичко което неговите деца правят вярвайки, че успеха им зависи само от неговата компетентна намеса. Тревожейки се за това "какво ще кажат другите", той ограничава детската отговорност (така детето ще се "научи на ред и дисциплина"), вместо да го остави да се учи от собствения си опит. "Добрият" родител предпазва децата си от всички последствия и от правенето на реални избори и самостоятелни действия. И това е така защото поддържането на детската зависимост , ги кара да се чувстват значими. Така без да искат те подготвят бъдещето на детето си като „лузър” или социопат.
За съжаление подобен родителски модел се подкрепя от общественото мнение. Обществото прекалено загрижено за грешките на своите членове е майстор по обезкуражаване.
Ако вярваме в демократичния подход на възпитание и се стремим да се отнасяме с нашите деца като с равни ние трябва да им позволим да вземат самостоятелни решения и да се учат от техните последствия (разбира се като изключим опасните ситуации). Просто трябва да повярваме, че децата най-добре се учат от собствения си опит.
В контраст с "добрите", „нормалните” родители, се грижат повече за изграждане у децата си на чувство за отговорност и на самоуважение, отколкото да се интересуват от мнението на околните. Отговорните родители предоставят на децата си реални избори и им позволяват да се учат от последствията на своите решения. Така те отрано разбират кое е добро и зло, приемливо и неприемливо. Изграждат своите ценности и цели в синхрон с останалите и по-лесно се адаптират към средата и живота на възрастните.
А другите ...
А може би така се става Андреас Брейвик?