Трудните деца - това което знаем или не знаем за тях

Не ви ли се струва, че когато казваме, че едно дете е трудно, всъщност имаме предвид, че ние не успяваме да се справим с неговото възпитание? Много родители и учители си мислят точно така. Дори се страхуват да говорят за това, защото така ще си признаят, че не се справят. И предпочитат да прехвърлят проблема върху нещо друго: наследствеността („Той си е такъв” или „Крушката не пада по-далеч от дървото”) ; другите („Такова му е възпитанието”); различията („Те всички ..... са си такива”) и пр.

В същност трудни деца наистина има. Има деца с обучителни  затруднения, хиперактивност, проблеми с емоциите, устойчивостта и пр. Израстването на психиката става по подобие на тялото. Често непропорционално – едно развитие изпреварва другото: интелектуалната зрялост, емоционалната; социалната ориентация, уменията за комуникация, сексуалното влечение ценностната ориентация и какво ли още не. Психолозите обикновено наричат това акцентуация на характера и се отнасят към нея като част от развитието. Над 80% от децата и юношите развиват някаква акцентуация, най-често скрита и след това без проблем я компенсират с израстването. Но има и случаи, когато това не става от само себе си и тогава трябва да се намесят специалистите.

Но как да преценим, че детето ни наистина има нужда от помощ и че не си въобразяваме, че не можем да се справим. Ето ви един малък въпросник, който донякъде замества въпросите, които един специалист по детско развитие ще ви зададе. Оценете всяко от твърденията по долу  по следната скала: 0 = няма такъв проблем, 1 = има умерен проблем; 2 = има определен проблем; 3 = проблемът е изключителен.

1. Детето ми има сериозни трудности в обучението.
2. Често трудно разбирам поведението на детето си.
3. Често се нервирам, когато общувам с детето.
4. Чувствам  се виновен/а, че не се справям като родител.
5. Мисля, че поведението на детето ми, затормозява взаимоотношенията в семейството.

Сега обработете въпросника по следния алгоритъм:

• Ако имате една оценка от 3 точки и общ резултат - 3-5 точки, това означава, че детето ви има някои специфични затруднения.
• При 2-3 въпроса с оценка  3 и общ резултат от 6 -12 точки, това означава, че детето ви наистина може да бъде наречено трудно.
• При 4-5 отговора на които сте дали 3 точки и общ резултат от 13 или повече точки, детето ви е  много трудно и е наложително да потърсите квалифицирана помощ.

Но как изглежда едно трудно дете? Какви могат да бъдат проявите и как можем да им повлияем?  Разгледайте следните описания и се опитайте да откриете дали вашето дете отчетливо отговаря на някое от тях:

1) свръх активни - много активни, неспокойни, възбудими, винаги „на педали”, никога не се уморяват;  лесно изпадат в състояние на свръхстимулация;  импулсивни, неконтролируеми, могат да бъдат агресивни, мразят да ги ограничават.

2) разсеяни -  затруднена концентрация и честа липса на  внимание, особено ако не са заинтересувани; невнимателни, отнесени,  замечтани, често забравящи за правилата и обещанията.

3) експулсивни  - силни и ярки реакции, независимо дали са нещастни, ядосани или щастливи.

4) непредвидими – никога не е ясно кога са гладни или уморени; имате постоянни конфликти за хранене или за лягане; често се будят нощем; настроенията им бързо се сменят;  имат добри и лоши дни без очевидна причина.

5)  слабо  устойчиви – често се инатят, дразнят се и се заяждат, плачат, капризничат и се сърдят, когато искат нещо стават безмилостно настойчиви докато не получат това което искат; могат да имат дълги периоди на избухливост.

6) с нисък праг на чувствителност (физически не емоционално) - изострени усещания за светлина, цветове, звуци, миризма, тактилно докосване или температура (не непременно към всички); творчески настроени, но със силни и необичайни изисквания, които изглеждат странни; обличат се така, че да правят впечатление и не приемат чуждо мнение за начина си на обличане; придирчиви в храненето – много неща не ядат и не харесват; свръх стимулация от ярка светлина, силна музика, миризма или вкус; отказват да се обличат топло, когато времето е студено или се навличат, когато времето е горещо.

7) не обичащи промените - срамежливи и затворени при запознанства с нови хора, не обичат новите ситуации; сърдят се, плачат и протестират, ако ги принуждават да промени нещо.

8) неадаптивни - Имат проблеми със смяната на стереотипите и промяната на дейността; ригидни - когато свикнат с нещо, трудно се отказват от него – дрехи, храна, среда и пр.

9) често са в лошо настроение - По принцип изглеждат сериозни и дори раздразнителни, не показват че им е приятно или се чувстват добре, мрачни.

Когато става дума за отчетливи съвпадения, бъдете сигурни, че не си въобразявате. Няма нищо по-страшно от това да приписваме въображаеми проблеми на децата си, поради нашите страхове и притеснения. Ето защо срещата със специалист е повече от наложителна. Но преди да направите това, най-добре освободете се от страховете. Защото:

1) Трудите деца са нормални. Те нямат тежки емоционални нарушения, не са психично болни и не са с  мозъчни увреждания. От медицинска гладна точка, те са като всички останали деца.

2) Трудните деца са такива поради преодолими особености  свързани с темперамента, емоциите, възбудата и потискането и др.

3) Трудните деца, имат затруднения в поведението, а не в развитието.

4) Трудните деца, са различни.  Но различието е в основата  на творчеството и надареността. Нека запазим различието и помогнем на адаптацията.

5) Трудните деца не правят нещата нарочно. Не те  ни карат да се чувстваме ядосани, неадекватни или виновни, а нашето неразбиране.

6) Трудите деца лесно могат да се превърнат в амбициозни, настойчиви, ентусиазирани и  най-вече в творчески личности, ако подходим към тях правилно.

Но какво значи да подходим правилно?  У нас за съжаление това не е толкова лесно. Ако емоционалните проблеми се виждат още в по-ранното детство, то обучителните затруднения се проявяват в училище. А началните учители не ги разпознават добре, защото никой не ги е учил на това. Така, че нещата си остават в ръцете на родителите.

Първото което трябва да направите е да приемете, че няма как да сте ефективен родител, след като никога и никой не ви е учил на това (вижте една по-ранна статия тук). И да намерите начин да се образовате. Сигурно сте разбрали вече, че това само с книжки не става. Намерете тренингов курс, който ще ви е от полза, дори и да нямате никакви симптоми, че детето ви е трудно.

Второ – потърсете квалифициран консултант психолог. Но не разчитайте на слуховете и препоръките на приятели и познати. За съжаление и в психологията има много „ментета” или хора които ще искат пари за да се учат да консултират върху вас и вашето дете. Най-добре се обърнете към регистъра на Дружеството на психолозите в България и си намерете регистриран психолог там където живеете http://psychology-bg.org/members/index.php?action=view_users

Трето – ако детето ви е в училищна възраст, обърнете се към вашия училищен психолог (впрочем такива вече има и в много детски градини). Той най-добре трябва да знае за затрудненията на детето ви, да ги е диагностицирал за да ви насочи на правилното място. Това е негово задължение. Ако няма такъв или не знае какво да прави, защото е неквалифициран, настоявайте пред директора да назначи някой, който знае може.

Това обаче, което наистина не трябва да правите е да оставите нещата да се „оправят от само себе си”. Така рискувате да загубите детето си и да преживеете години в напрежения, скандали и самообвинения.