Когато авторите на класическите модели за справянето с тормоза (bullyng) между връстници (Олвеус, Ригби и др.) са разработвали своите проекти (преди почти 30 г.), те детайлно са изследвали и описали всички форми на насилие в училище и подходите за справяне с тях. За съжаление с развитието на технологиите се появиха нови начини, които не се вместват в рамките на описаните модели, а техния обхват и поражения стават по-глобални.
Става дума за случаите, когато като средство за тормоз се използват мобилните комуникации (мобилните телефони с възможността им както за телефония – GSM, така и за изпращане на текст, снимки и пр. - SMS, MMS) или през интернет, като поща (email), чрез обмен на кратки съобщения (chat), участие в социални мрежи, онлайн игри, обмен на мултимедийно съдържание (музика, филми) и др. Възможностите са много, а за в бъдеще със сигурност ще стават повече. Но независимо от технологичните средства, крайният резултат е същия – агресивно, злонамерено и повтарящо се поведение имащо за цел да нарани, обиди или унижи друго човешко същество – в случая дете. Или казано с други думи, кибер тормоза е форма на електронна или онлайн (през Интернет) социална жестокост, която включва:
- Изпращане на вулгарни, обидни или заплашителни съобщения или изображения
- Публикуване на конфиденциална, лична информация за друго лице
- Изземване на самоличност (представяне от името на друг с цел да се прикрие насилието или да се получат облаги)
- Изключване от онлайн контакти, чрез забрана за участие или заличаване (Willard, 2005)
Но кибертормозът е по-страшен, защото той притежава измерения, непознати от „класическите” форми на тормоз в училище, защото той е:
- Тотален - през Интернет или телефона, обидите се разпространяват до много повече хора
- Анонимен – лесно можеш да се маскираш зад измислена или чужда самоличност
- Повсеместен – от него не можеш да се скриеш – нито у дома, нито при приятели.
- Разкрепостен – хората казват онлайн неща, които никога не биха казали директно на друг човек.
- Непознат (за възрастните) – те не го познават и не знаят как да му противодействат.
Общоприетото определяне за кибертормоза (Cyberbullying) е: „Жестоко отношение към друг човек или група хора, чрез злонамерено използване на технически средства от едно лице (или повече), за многократно разпространение на вредни материали, заплахи или лична информация с цел злепоставяне, манипулация или изолация"
Каква е честотата на кибертормоза у нас?
- 23% от учениците на възраст 10-14 г. казват, че са били подложени на кибертормоз поне веднъж през последната учебна година.
- При 14 годишните почти 1/3 от тормоза в училище става по мобилните телефони и през Интернет.
- 13% от учениците са си признали, че са използвали кибертормоз срещу друг човек поне веднъж през последната година, и 3% казват, че им се случва да го правят всяка седмица.
- Най-честите форми на кибертормоз са: пускане на клюки през социални мрежи (56% от случаите); обидни обаждания по GSM (56%); заплашителни SMS-и (49%); пускане на неприлични или фалшиви снимки (39%) и др.
- Почти половината от кибертормоза става чрез заплахи за саморазправа и насилие. Понякога това се превръща в реалност.
- 37% от анкетираните 10-14 г. деца признават, че са пострадали от открадната самоличност в Интернет или от това, че някой е дал телефонния им номер на някой друг.
- Едва 24% от децата „жертви” са споделили, че са тормозени с учителите си. Най-често това се споделя с майката, но много малко от родителите и учителите знаят какво е Кибертормоз и как могат да се справят с него.
- Цели 29% от децата казват, че не споделят с никого, че са тормозени.
- Само в 13% от случаите на споделен тормоз, учителите са успели да помогнат с нещо. Най-често (58%) се намесват родителите.
(Всички цитирани резултати са от изследванията по проекта който ръководех на UNICEF и Дружеството на психолозите в България през 2010 г.)
Жертвите и извършителите на кибертормоза
Все още няма достатъчно обобщени данни за това, какви са ефектите от кибертормоза върху жертвите и насилниците. Това изисква продължителни и доста задълбочени проучвания, каквито тепърва ще се правят. Това което можем да кажем в този момент е следното:
- Момичетата два пъти по-често са и жертви и извършители на кибертормоз. (Kovalsky и др., 2005)
- В 2/3 от случаите насилието се извършва в училище от съученици и само в 1/3 от случаите от връстник от приятелската среда извън училище. (Kovalsky и др., 2005). 54% от тормоза е от съученици от класа (Коралов, 2010)
- 55% от жертвите на кибертормоза не знаят кой ги тормозил. (Kovalsky и др., 2005)
- Тийнейджърите, които са били жертви на кибертормоз са по-често от непълни семейства, емоционално лабилни и с проблемно поведение. Те по-трудно контактуват с връстниците си (Sourander, 2008)
- Причина за тормоза най-често е факта, че детето е различно (по-слабо, изглежда или се държи странно, от друг етнос или дори факта, че са отличници). (Коралов, 2010)
- Жертвите на кибертормоз често страдат от соматични проблеми - главоболие, болки в корема, разстройства на съня . (Sourander, 2008)
- Всеки четвърти тормозен, получава страхова невроза и не се чувства безопасно в училище (Sourander, 2008)
- Колкото по-често децата са жертва на кибертормоз, толкова самооценката им е по-ниска. Децата, които са тормозени почти всеки ден имат почти два пъти по-ниска самооценка от тези, които не са тормозени. Ако тормоза е прекратен ефективно, то самооценката бързо се възстановява. (Коралов и др. 2010)
- 16% от децата и тийнейджърите, които са били подложени на кибертормоз не са казали на никого.
Какво трябва да направи училището за да спре кибертормоза?
Възрастните не винаги могат да бъдат в онлайн средата в която са техните деца, но те трябва да се стремят да я разбират. Отказа на родителите и учителите да се съобразяват с детските потребности от принадлежност и налагането на забрани, не решава нищо. Точно обратното, нашето незнание, те приемат като отказ от подкрепа и престават да споделят с нас. Затова трябва да се учим, заедно с тях и от тях. Знам, че е натоварващо, но това са предизвикателствата на технотронното общество и ние сме длъжни да ги приемем за да не загубим децата си.
И така какво следва да направим като хора, които работят с деца:
1. На личностно и професионално ниво:
- Да следим новите технологии и начините на комуникация – Интернет, възможностите на мобилната телефония, чат стаите и социалните мрежи, компютърните игри и пр. Това можем да научим както в специализирани курсове, така и от самите деца.
- Да научим повече за същността и причините на детската агресия и формите на тормоз. Да знаем как да различаваме тормоза и как да помагаме не само на жертвите, но и на насилниците. Това би станало най-ефективно, ако цялото училище е включено в някой от проектите „Училище без насилие”
2. По отношение на децата:
- Трябва да се постараем да им обясним, че:
- Всяко тяхно действие има последствие. Когато нараняват съзнателно някого, те губят част от човешките си измерения и ощетяват социалното си развитие и зрялост.
- Всяка форма на насилие и тормоз наранява, но още по-силно наранява кибертормоза, защото от него няма как да се скриеш.
- Тормозейки другите, те често са манипулирани и използвани от тези, които се забавляват от тяхното поведение.
- Свидетелите и съучастниците на кибертормоза, също стават негови жертви, защото тормоза по всяко време може да се обърне срещу тях.
- Да се грижиш за другите, когато се нуждаят от подкрепа и да отстояваш правата им е задължение за всеки човек.
- Всяко наше действие в мобилната мрежа или в Интернет оставя следи и макар с малко усилия всичко може да бъде проследено. Да тормозиш другите може да бъде криминално престъпление и незнанието не извинява никого.
3. По отношение на родителите:
- Трябва да им помогнем да разберат важността на проблема и да станат партньори на училището в процеса на справяне. Затова те трябва да поемат своята част от отговорностите като:
- Познават добре ефектите на кибертормоза.
- Следят внимателно и ненасилствено децата си за ефективното използване на Интернет и мобилната комуникация
- Познават симптомите по които могат да определят, дали детето им е тормозено или пък е в ролята на насилник в киберпространството.
- Знаят как да разговарят с децата си за проблемите на училищния тормоз и знаят основните правила за реакция в случай на кибертормоз.
- Обръщат се за съдействие и помощ към училището във всеки момент, когато се съмняват че детето им е в беда и участват активно в училищните политики срещу насилието и тормоза.
4. На ниво училище:
Училището трябва да изгради своя политика за справянето с тормоза и използването на технологиите в училищната среда.
Да обучи преподавателите и персонала как да провеждат по-ефективен контрол на мобилната комуникация и в Интернет, и как да подпомагат децата в случай на тормоз.
Някои конкретни предложения:
- Настоявайте вашето училище и другите във вашата община да предприемат конкретни мерки и правила за справяне с кибертормоза.
- Следете внимателно и отблизо как учениците използват компютрите в училище и особено през междучасията.
- Използвайте филтриращ и проследяващ софтуер на всички компютри в училище. Съветвайте родителите как да правят това в къщи.
- Разследвайте сигналите за кибертормоз веднага, ако е на територията на училището. Ако кибертормоза е извън него, преценете как да си взаимодействате с родителите, полицията и социалните служби, както и как да подкрепите детето, което е станало жертва на тормоз:
- Съобщете на родителите на жертвите и на насилника (ако е установен). Посъветвайте се какви мерки да предприемете заедно.
- Уведомете полицията (детска педагогическа стая), ако се знае или се подозира, че кибертормоза предполага реална заплаха.
- Наблюдавайте внимателно поведението на засегнатите ученици в училище за възможни психически реакции или суицидни намерения.
- Разговаряйте с всички ученици за вредите, причинени от кибертормоза. Не забравяйте, че той може да се разпространи, като снежна топка и да увлече много други деца във и извън училище.
- Насочете засегнатите деца и техните родители към специализирана помощ – консултации с училищния психолог, външен терапевт и пр.
И не забравяйте - свържете се с полицията незабавно, ако се знае или се подозира, че кибертормоза включва действия като:
- Заплахата от насилие
- Изнудване
- Неприлични телефонни обаждания или текстови съобщения
- Детска порнография
Оценка ситуацията на кибер тормоз
Безспорно, много е важно възрастните – родители и учители, да се намесват ефективно в решаването на всеки случай на тормоз. Но предварителната оценка на ситуацията е задължителна, защото всяко прибързано действие или неадекватно намеса, може да предизвика обратния ефект – тормоза да се маскира под друга форма. За да се намесим, най-напред трябва да преценим дали става дума за грубо и обидно отношение между деца с използване на мобилен телефон и по Интернет или става дума за ситуация на кибертормоз. За това трябва да установим (както и при класическия тормоз) дали активността е едностранна или двустранна, дали това се случва многократно и дали съдържа обиди и заплахи. Тежестта на заплахата се увеличава когато е честа (поне веднъж седмично), при въвличането на трета страна, когато се отнася се за реални места и ситуации и се споменават конкретни начини и методи как ще се изпълни.
Дори и при най-малко съмнение, че заплахите са реални се уведомяват полицията и социалните служби.
Част от оценката на ситуацията включва разпознаването на детското поведение предполагащо кибертормоз. Естествено ние не можем да знаем постоянно какво прави детето на компютъра или с мобилния си телефон, но по някои външни белези можем да предположим с какво се занимава:
1. Признаци, че ученика (учениците) правят нещо нередно в киберпространството или тормозят някого:
- Използва телефона си по всяко време – в час или през междучасията. Често с удоволствие показва на приятелите си филмчета и снимки на телефона си. Забавлява се с това.
- Когато е на училищен компютър, най-често се опитва да чати или влиза в социални мрежи и сайтове. Дебне други деца, когато въвеждат пароли или пишат съобщения.
- Бързо прибира телефона (изключва екрана на компютъра) когато наближи учител или друг възрастен.
- Ядосва се много, когато му забранявате да използва телефона си или училищния компютър.
- Никога не ви казва, какво точно пише или прави на компютъра или телефона .
- Прекомерно е весел и шумен, когато щрака на телефона или е пред компютъра.
2. Признаци, че ученика (учениците) са жертва на кибертормоз:
- Неочаквано или внезапно прекратява използването на училищния компютър, или разстроено затваря телефона си след като е получил съобщение.
- Става, нервен, напрегнат или уплашен, когато получава съобщения на телефона си или на компютъра .
- Рязко започва да прави много отсъствия и спада желанието му да ходи на училище или да се занимава с други училищни или извънучилищни занимания, които иначе е харесвал.
- Става необичайно незаинтересован от училището, приятелите и любимите занимания.
- При установяването на подобни признаци, трябва внимателно да поговорите с ученика, да го попитате направо дали някой не го тормози и да му предложите подкрепата си, спазвайки приетите училищни политики.
Събиране на информация за извършители на кибертормоз.
Когато дете или юноша ви сподели, че е жертва на кибертормоз, нещата които задължително трябва да предприемете са следните:
- Съветвате го да запази всички записи, съобщения, снимки и пр. с които е тормозен, както и техните източници – телефонни номера, интернет страници и пр. Ако ученика или вие не знаете как точно да направите това, помолете колега информатик или друг сведущ да го направи.
- Ако детето не е наясно, кой точно е източника на тези съобщения (а това както се видя е в повече от половината случаи), изпратете официално искане до вашия доставчик на Интернет услуги в училище да блокира (или ако е възможно да изтрие) страниците с обидно или заплашително съдържание. Имайте предвид, че почти всички фирми поддържащи социални мрежи, чат-стаи и пр. имат политика веднага да премахват от сървърите си неща с подобно съдържание. По принцип всеки може да инициира това, но вашия доставчик ще се справи най-бързо, а това е и негово задължение.
- Ако съобщенията са такива, че могат еднозначно да се определят като заплаха, изнудване, педофилска проява и пр., веднага се свържете с полицията и искайте разследване. Дори и съобщенията да не са от страната, те са задължени да направят това съгласно изискванията на "Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство", на Съвета на Европа. С тази конвенция можете да се запознаете на сайта на Държавната агенция за закрила на детето.) Не забравяйте, че на практика почти всички източници на заплаха в киберпространството могат да бъдат установени.
- В момента в който установите насилника следвайте процедурите за справяне, както и при класическия тормоз. Единствената разлика е, че при всички случаи трябва да поискате партньорството и съдействието на родителите на детето насилник, защото те му осигуряват компютъра, достъпа до интернет в къщи, мобилния телефон и пр.
Училищни политики за справяне с кибертормоза
Ето защо училищната политика за справяне с кибер тормоза трябва за е част от една цялостна политика за справяне с училищния тормоз, но с известна специфика. Етапите по които следва да се изгражда са следните:
- Оценка състоянието на технологичната училищна среда - това включва обезопасеност на компютърните кабинети и правила за използването им, наличие на филтриращ и проследяващ софтуер, правила за използване на мобилните телефони в училище, отговорници и пр.
- Оценка на потребностите - какво още е необходимо за безопасно използване на технологиите и интернет средата
- Наличие на ефективни програми за справяне с училищния тормоз - не авторитарни модели за справяне, участие на всички, ефективни интервенции, добро администриране
- Ефективност на процедурите и политиките – разследване, регистриране и мониторинг случаите на тормоз и наблюдение на устойчивостта на въздействията.
- Обучения и професионално развитие - задължително е да се предвидят съответните обучения за справяне с тормоза, включително и кибертормоза
- Обучения за родителите - много е важно да има синхрон с родителите за превенция, регистриране, стратегии за справяне, подаване на сигнали, юридически задължения и защита на права.
- Подкрепа от други институции – няма училище, което да може да се справи само с проблемите на насилието. Затова е много важно привличането под различни форми на други образователни институции, на местната власт, медиите, неправителствените организации и пр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар